Произход на живота 

   "Животът е една от най-големите загадки. За произхода му не знаем почти нищо. Онова, което ни е известно за неговата същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила. Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество.
Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.
Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената.
За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.
   Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот.

  Природата впрегнала своите физико-химични сили и ги натоварила с великата работа да й доставят елементите на почвата посредством събиране на малките частици на материята, пръснати навсякъде в безмерното пространство. Образували се огромни общи маси - галактики, мъглявини, както и слънчеви и планетни системи. Така природата приготвила бъдещите обиталища на живота.

  Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане." 

  Минават милиони и милиарди години и пространството отново се населява, но вече не с първите дребни материални частици, а с планети, слънца и слънчеви системи. Огромни галактики, извори на безбройни светове, развиват своите спирали. Греят величествени слънца, източници на първоначалната светлина. Появяват се планети, красиви земи, покрити със зеленина. Те стават жилища на живи същества, надарени с ум, разум и душа.

                      Закон на гравитацията

   Научните факти показват, че главният двигател в тази огромна по своите мащаби материална работа бил законът на Гравитацията. Под неговото действие отделните части на материята били принудени да излязат от своето първично хаотично състояние и да се оформят в гравитационни центрове. Тези гравитационни маси започнали да се подчиняват на общите закони на движение и образували т. нар. видим материален свят или физическата вселена.

 Основното и най-важното, което извършва законът на Гравитацията, е упражняването на налягане върху материята, наречено от науката притегляне или падане на телата в пространството към центъра на тежестта.
  
  Действието на този закон е причина за неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго освен израз на определено количество затворена в тях енeргия.
  
  Основната задача на закона на Гравитацията е да поддържа един установен ред, създаден от предшестващи причини и начала. Същевременно с това той е призван да запази единството между всички дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние.

                  Закон на Всемирното сродство

  И тогава дошло началото - онова начало, за което Мойсей споменава в първа глава на Битието, а Йоан - в първа глава на своето Евангелие. В оня миг от вечността Всемирният закон на сродството, сиреч на Любовта, започнал да действа както между атомите, така и между силите.

  Във Всемирното сродство се крие една от великите тайни, с помощта на която природата върши своята работа. Тази тайна произтича от онова свободно действие на атомите, които влизат във всевъзможни съчетания помежду си. При тези съчетания постоянно се образува енергия, която се пренася от различни по проводимост среди по цялата вселена.
 
  Без Всемирното сродство светът завинаги би останал безплоден и безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде. Топлината и светлината щяха да бъдат непознати за нас. Духът на човека завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна на материята, в която нямаше да съще-ствува нищо друго освен вечно мълчание.

  Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание, ни от наука, ни от философия. В мозъка на бедните, отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да царува блажен покой. Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената. Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре!"

           Първата аксиома за душата

  Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома й, ще започнат куп разисквания,Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома й, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала? Очевидно за нея това е бил второстепенен въпрос, оставен за разглеждане, когато му дойде времето.
 
 Днес този въпрос вече стои пред нас. Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота.
 
 Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход, на нашето освобождение от фараоновото робство е наближило.

   Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения.
  Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования.
  От времето на нашите първи прародители човекът все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години. Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот. Тя няма да освободи човека от отговорност пред закона на Дълга и правдата.

             Повдигане на човешката душа

  Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по един много сложен начин. Ние не забелязваме този процес, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне вътре в нас, в нашата душа и да ни призовава да влезем в светлото бъдеще. Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където условията се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и благороден, където царуват радост, мир и блаженство.

  Нашите умове обаче постоянно се смущават и колебаят поради нови впечатления, подобно умовете на младенци. Всевъзможни течения и промени постоянно ни увличат и ни тласкат ту в една, ту в друга посока. Няма спокойствие! „Борба непрестанна е този наш живот" - казва поетът.

  Природата не престава да действа върху човешкия мозък със своите енергии, като ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, да прозрем това, което е невидимо, и да изучим онова, което е непознаваемо. 

  По всички тия неясни въпроси човешкият ум иска да има светлина. Защото такова е естеството на човешката душа, че тя не може да напредва и да се развива без тази вътрешна умствена светлина.
 
  Тя не може да се движи сляпо, без определена посока. Тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява, да я кара да се стреми към нещо велико и възвишено, ала не отвлечено и мъртво, а нещо живо, което да има сродство с нея и да й вдъхва любов.

                                             Истината

  Естественикът и материалистът твърдят, че Материята и Природата са създали и устроили света, че той се управлява от техните закони и че без тях нищо не би съществувало.

  Идеалистът и спиритуалистът казват, че Умът и Духът са сътворили и устроили света. Всичко, което виждаме и усещаме във външния свят, това са само образи и представи на ума, който създава всички форми. Вселената е негов продукт. Без ума нищо не би съществувало.

  Богословът и теологът от своя страна казват: Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не може да съществува.

  Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде, която страна и да вземем, все ще срещнем противници.

 Ние сме изправени пред „дилемата на триъгълника", където всеки ъгъл претендира да е целият триъгълник и твърди, че без него съществуването на фигурата би било невъзможно. Това е един омагьосан кръг, в който се въртят теологът, материалистът и идеалистът.

 Тогава нека предадем този спорен въпрос на тре-тейски съд пред огнището на науката, да видим и чуем как тя ще се произнесе. „Истината - казва тя - трябва да се гледа в лицето, а не в гърба".

  Нека оставим сега всички тия философски спорове и да намерим едно съвсем просто разрешение. Народната мъдрост казва: „С един камък къща не става." За да построим къща, са необходими три неща: основа, стени и покрив.

  Смешно е да се поддържа твърдението, че само основата или само стените, или пък само покривът съставят къщата. Очевидно е, че тези три части заедно образуват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, те не са вече къща, а части.

  Ако основата каже, че тя е цялата къща, какво би правила тази къща без стените и покрива? Или пък ако стените кажат, че те са цялата къща, какво би правила тази къща без основата и покрива? Или ако покривът каже, че той е самата къща, какво би представлявала тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът трябва да заемат определеното на всеки от тях място.

  Къщата е построена от Някого, Който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива. Той е навсякъде и никъде едновременно.

  Творецът на великата вселена е скрит във вечността. Където и да Го търсим, на която и страна да гледаме за стъпките Му, ние не можем да намерим никаква следа, която да ни 109 загатне нещо за Неговото местопребивание. Къде е Той, Великият? Дали е заминал напред, или назад е останал? Дали е слязъл надолу, или нагоре е възлязъл?

  Той присъства навсякъде и накъдето и да погледнем -надясно, наляво, нагоре, надолу, виждаме произведенията на Неговата творческа сила. Но пътя към Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание Той завинаги е скрил от погледите на всички смъртни.

 Усещаме, че Той присъства в един и същи момент навсякъде и в едно и също време действа и вътре, и вън от нещата, но не можем да кажем, че е тук или там. Можем само да кажем, че „Бог е Дух"!
                                                              Из "Науката и възпитанието"


        Развитие на човешкото съзнание

  Единственото нещо, което човек запазва след смъртта си, това е неговото съзнание.
  Съзнанието представлява вътрешният организъм на човека, чрез който душата се съобщава с Божествения свят.
  Чрез съзнанието си той е свързан с Бога.
  Съзнанието - то е духовният гръбнак на човека. Върху този гръбнак е основана цялата нервна система и удовете(органите), които функционират заедно с другите чувства и способности.
  В цялата Природа, в целокупния живот прониква една разумна нишка. Учените, хората на миналото, както и учените хора на настоящето наричат тази разумна нишка „съзнание". Онзи, който е натоварен да пази тази нишка здрава, т.е. да се грижи да не се прекъсва съзнанието, наричаме човешки интелект или човешки ум.
  Човешкото съзнание не е нищо друго освен радиоапарат, който възприема и предава звуковите вълни от пространството.
  То е чувствителна плоча, на която се отпечатва всичко. Не можеш да помислиш, да почувстваш или да направиш нещо, което да не се отпечатва на съзнанието. Някои отпечатъци са приятни, а някои не са и човек се чуди как да се освободи от тях.
   Всичко, което съзнанието носи, е преживяно.
  Какво представлява съзнанието? Според мене съзнанието е свещ, от светлината на което нещата се изясняват и придобиват истински смисъл, такъв, какъвто те действително представляват.
  Съзнанието на човека се разглежда като вътрешна сила, която организира неговите мисли, чувства и действия.
  Седалището на съзнанието е в главата, а отчасти и в гръбнака. То се изявява чрез главния и гръбначния мозък. Някогашната столица на съзнанието е била на друго място, а не в главата. Има още сили на съзнанието, които не са преместени в главата. Къде е било мястото на съзнанието по-рано? В симпатичната нервна система, или така наречения слънчев възел.
  Съзнанието на човека се локализира в предната част на мозъка, около очите. Физиолозите и анатомистите, които изучават човешкия мозък, забелязват в предната част на мозъка тънки, едва уловими с микроскоп, бели нишки, като нерви, от особена материя, от особен род. Колкото по-тънки и по-многобройни са тези нишки, толкова съзнанието на човека е по-силно развито. У всички хора от по-нисък уровен, както и у всички животинки, има такива нишки, но те са по-малко на брой и по-тънки. Когато човек работи, едновременно с това се развива и тази мрежа от нервни влакна, орган на съзнанието.
  Съзнанието има своите корени - нервички и клони... Чрез какви органи се проявява то, това никой не знае. Обаче всеки е забелязал, че при най-малкия удар в главата човек губи съзнание и претърпява големи пертурбации.
  Всяко съзнание може да се представи във вид на кръг. Според това доколко е широко и пробудено дадено съзнание, дотолкова и този кръг ще бъде по-голям. Съзнанията на всички същества се представят във вид на безброй концентрични кръгове, от които вътрешният е най-малък. Външният кръг, който е най-голям, прониква през всички останали съзнания, които неизбежно трябва да му се подчиняват. Те стават органи на външното съзнание, което от своя страна ги направлява. Значи всяко вътрешно съзнание трябва да се подчини на всяко външно, което е над него, а всички заедно трябва да се подчинят на най-външния кръг.
  Ти можеш да видиш само това, което е под тебе, но не можеш да видиш онова, което е над тебе. Това, което е под тебе, винаги може да се вижда. Понякога вие усещате влиянията на външните кръгове. Съществата от тия кръгове предварително още знаят какво ви чака, какви страдания ви се готвят, затова взимат мерки да ви помогнат. Те виждат, че сте тръгнали в крив път и започват да ви въздействат. Ако не можете да ги разберете, те ще ви създадат такъв род страдания, които събуждат вашата мисъл.
  Тези кръгове представят известни сили, известни енергии, които заобикалят човешката душа... От тези кръгове зависи успехът или неуспехът на човека.
  На какво се дължат отрицателните състояния у вас?... На това, че кръговете на вашето съзнание не са още уравновесени.
  Докато се считаш за голям грешник, ти си в най-вътрешния кръг сам, изоставен. Щом кажеш: „Господи, аз те благославям хиляди и милиарди пъти", веднага ще се намериш в най-външния кръг, ще имаш сила и живот. Веднага пътят ти ще се отвори навсякъде и по най-естествен начин ще се справиш с мъчнотиите си и ще постигнеш всичко онова, за което си роден.
  Понеже съзнанието на всички хора не е еднакво развито, те се различават помежду си по строеж, по проява на своите мисли, чувства и постъпки. На това се дължи защо едни хора са математици, други - философи, трети - музиканти, художници, занаятчии и др. На това се дължат различните възгледи на хората върху морала, върху доброто и злото.
  Физическият, духовният и Божественият живот са степени, фази, през които съзнанието на човека трябва да премине.
Хората се делят на четири категории: първата категория хора живеят в своето подсъзнание; втората категория хора живеят в своето съзнание; третата категория - в своето самосъзнание и четвъртата -в свръхсъзнанието си.


            ПОДСЪЗНАНИЕ

  В човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представя безграничното в човека. То е Божествената страна на живота.
  Подсъзнанието е групов процес, в който се разглежда за какво мислят всички духове.
  Подсъзнанието крие в себе си живота на миналото. Там са складирани опитностите на човека.
  Във вашето подсъзнание работи Божественият закон. Всички опитности на миналите векове са вложени вътре в туй подсъзнание, там са събрани всички Божествени закони. То е склад на тази потенциална енергия.
  Който иска да стане добър, трябва да изпрати тази мисъл в подсъзнанието си и там да я остави, да не чопли. Божественото начало в него ще реализира желанието му без някаква мъчнотия и един ден той ще се види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано.
  Вътрешното съзнание на човека, т. е. подсъзнанието му, решава най-мъчните задачи. Има нещо разумно в човека, т.е. Божественото начало в него. Който слуша гласа на това начало, всякога успява.
      

         СЪЗНАНИЕ

  Съзнанието е групов процес, в който се разглежда какво мислят окръжаващите, близките, както и цялата човешка раса.
  Докато не се събуди съзнанието, човек е затворено яйце, в ограничителни условия, лишен от светлината и простора на живота.
  Щом дойде съзнанието във вас, вие ще виждате само своите грешки. Като станеш един съзнателен човек, ти ще казваш: „Това не трябваше да направя".
  Светлината на съзнанието у човека постоянно трябва да се усилва.


          САМОСЪЗНАНИЕ

  Самосъзнанието е живот на личността.
  Самосъзнанието е единичен процес, в който се разглежда какво мисли всеки човек.
  Самосъзнанието решава въпросите на прехраната.
То включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него именно е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам.
  Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното самолюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам. Иска ли някой човек да направи добро, то му казва: не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо? Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: Защо не съм аз, а да е този?
  Ако ти станеш самосъзнателен, че постоянно да се самоосъждаш, трябва да знаеш законите да минеш в свръхсъзнанието.


          СВРЪХСЪЗНАНИЕ (КОСМИЧНО СЪЗНАНИЕ)

  Докато съвременните хора живеят още в своето съзнание и самосъзнание, те ще живеят във вечен страх и безпокойство.
  Разчитай на това, което е вложено в твоето подсъзнание и свръхсъзнание, а не на това, което е вложено в съзнанието и самосъзнанието.
  Подсъзнанието и свръхсъзнанието означават два Божествени полюса. Единият полюс означава човешката душа, а другият - човешкият дух. Съзнанието и самосъзнанието представят другите два полюса: - единият означава човешкото сърце, а другият - човешкият ум.
  Човек се намира на по-високо или по-ниско стъпало на развитие в зависимост от степента на развитие на неговото съзнание. Ако живее в простото съзнание, той не се отличава много от животните. Ако живее в самосъзнанието, той влиза в областта на греха, в областта на смъртта... Някои хора са влезли вече в космическото съзнание.
  Материализмът има отношение към обикновеното, т.е. към човешкото съзнание; идеализмът има отношение към Божественото съзнание.
  Ние трябва да изучаваме различните степени на съзнанието. Първо, човек минава през три степени на съзнанието, които са степени на илюзии. (Подсъзнание, съзнание и самосъзнание). През тези три степени човек може да се поддаде на хипноза, да направи всичко, каквото другите му заповядват... Обаче влезе ли в четвъртата степен на съзнание, хипнотизираният става независим. Докато човешкото съзнание се намира в първите три степени, може да му се влияе. Влезе ли в четвъртата степен на съзнание, хипнотизираният се освобождава от влиянието на хипнотизатора и той сам за себе си става ясновидец... Когато някой човек живее в четвърта степен на съзнание, той може да предсказва много неща, може да определя диагнозите на болните и да им препоръчва начини на лекуване.
  Човек трябва да се пробуди за едно съзнание, по-високо от самосъзнанието. Без това съзнание той не би могъл да разбере духовния свят, не би могъл да влезе във връзка със съществата от този свят.
  От хиляди години насам се е проявявало човешкото самосъзнание. Сега иде времето на космическото съзнание... Светлината на това съзнание е голяма, тя осветява и най-забулените кътове в живота на хората.
  Христос извади човека от самосъзнанието и го насочи към Божественото съзнание, дето е радостта.
  Свръхсъзнанието е единичен процес, в който се разглежда какво мисли Бог.
  Всеки, който живее в космическото съзнание, само той може да разбере какво значи да имаш съприкосновение с Бога.
  Пожелавам на всички да преживеете момента на съприкосновение с Бога, който ще събуди в душите ви непреодолимо желание и силен копнеж за постигане на новия живот - живот на Божественото, космично съзнание.
  Силата на човека се крие в неговото висше съзнание.
Събуди ли се веднъж Божественото, космичното съзнание в човека, той води възвишен, съзнателен живот.
  Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от това да почувствува Божественото присъствие в себе си.
  Всички религии водят до вратата на космичното съзнание. Всички вярвания, с които досега сме били облечени, ще останат настрана. Казано е в Писанието: „Ние няма да умрем, но ще се изменим." Това подразбира, че като влезем в космичното съзнание, ще се облечем с нови дрехи, ще се изменим. Новите дрехи представляват новите разбирания, новите вярвания, с които нашето сърце, нашият ум и нашият дух ще се облекат. Щом се облекат с тия нови дрехи, тогава ще бъдем братя в пълния смисъл на думата и ще се познаем.
  Човек трябва да има идея, да знае какво му е нужно. Това значи, да се е пробудило висшето съзнание в него. Когато това съзнание се прояви, човек се отличава с постоянство... Каквато работа започне, свършва я добре. Неговият стремеж към постигане на известна идея е непрекъснат.
  Истинският живот започва с проявяването на висшето съзнание. Без него няма движение, няма мисъл, няма чувство. То стимулира човека, подтиква го към живот, работа и учение... В неговия живот няма застой.
  Когато човек влезе в космичното съзнание, това не значи още, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак той има по-голяма светлина за нещата и ще може отчасти поне да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот... С влизането на човека в космическото съзнание започва развитието на ред мозъчни центрове и способности, вследствие на което той дохожда до по-тьнко различаване на цветовете, тоновете и звуковете.
  Когато се пробуди космическото съзнание в човека, той изпитва необикновена радост, която никой не може да му отнеме.
  Щом влезем в космичното съзнание, ние ще придобием качества, необходими за бъдещото положение или за Синовете Божии, които ще могат да преодоляват всички мъчнотии.
  Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както и животните, а сега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те се нуждаят един от друг. Досега всеки човек е живял само за себе си, всеки е търсил за себе си спасение, а сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние, всичките общества, класи да подобрят положението си, и то по един разумен начин.
  Сега трябва да се яви Учител на човечеството, който да прекара съмосъзнанието през космическото съзнание. Запалка трябва, подтик трябва за душите на хората! Тези запалки са вълни, които идат в света, а всяка такава вълна носи със себе си нова светлина, която повдига съзнанието.   Съзнанието на хората трябва да се повдигне на по-висока степен.
  Всички хора трябва да живеят по любов, братски, трябва да имат взаимно уважение. Всичко трябва да разделят по братски, не по един насилствен начин, а по един доброволен и съзнателен начин.
  Какво представя Божественото съзнание? Височина, т.е. висок планински връх. Какво представлява обикновеното съзнание? Долина. За да се ползва долината от благата на планината, между тях трябва да има връзка, по която енергиите на височината да слизат в долината.
  Стремете се да запазите връзката между Божественото и обикновеното съзнание. Само така непостижимите неща стават постижими. Прекъсне ли се тази връзка, човек не може да учи, да работи.
  Често учениците се оплакват, че нямат успех в училище. Те учат много, а малко придобиват... Защо? Няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието.
  Човек страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото висше, Божествено съзнание. Той се радва, когато между обикновеното и висшето му съзнание има тясна, правилна връзка. Каже ли някой, че страда, нищо друго не му остава, освен да съедини своето низше, обикновено съзнание, с Божественото, т.е. с възвишеното, благородното начало в себе си. 
  Хранете ума си с положителни мисли, за да поддържате връзката си с Божественото съзнание. Кажеш ли, че от тебе нищо не може да стане, ти сам късаш тази връзка. Невежа съм. Не си невежа, но си скъсал връзката между Божественото и обикновеното съзнание. Грешен съм. Скъсал си връзката. Възстанови тази връзка и ще станеш праведен. Беден съм. Възстанови скъсаната връзка, и богатството само по себе си ще потече. От тебе зависи да бъдеш богат и почетен човек.
  Да се възстанови връзката между Божественото и обикновеното съзнание на човека, това значи да се възстанови връзката между ума и сърцето, между душата и духа. Всяко неразположение, всяко смущение се дължи на прекъсване на тази връзка.
  Като ставате сутрин от сън, правете следното упражнение. Седнете спокойно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание. Размишлявайте върху тази връзка пет минути и започнете работата си. Вечер преди лягане благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие в тази връзка. Не очаквайте големи резултати изведнъж.
  Само с обикновеното съзнание нищо не можеш да направиш. И само с Божественото съзнание нищо не можеш да направиш. Обаче двете съзнания, свързани заедно, представят велика сила.
  Човек трябва да пази единство на съзнанието си, т.е. да не допуща в съзнанието си никакво раздвояване. Най-малкото раздвояване на съзнанието произвежда в човека две равни противодействащи сили, които взаимно се неутрализират. За пример явява се у вас желание да направите едно добро, което е свързано с някаква материална жертва. В този момент се явява страхът, че ще се ощетите; той веднага се противопоставя на желанието ви да направите добро и тези две сили се взаимно унищожават или неутрализират... Щом се натъкнете на тези две противодействащи сили, вие казвате: Ще отложа това добро за по-благоприятни условия.
  Влизате в някое духовно общество, искате да работите за своето духовно развитие... Но ако дойде в ума ви мисълта, че не е време за духовен живот, вие напущате това общество. Днес пренебрегвате едно добро желание, утре потискате известен стремеж в себе си, докато Най-после съзнанието се раздвои. Не, за да развиете своите духовни сили, вие никога не трябва да се отказвате от добрите желания и стремежи, никога не трябва да се подпушвате, за да не раздвоите съзнанието си. Духовните сили в човек се развиват само при единство на съзнанието. Вие трябва да знаете, че всичките сте изложени на влиянието на странични същества, които имат желание да ви отклонят от пътя. Като имате всичко предвид, трябва да вземете предохранителни мерки за възстановяване на първичното положение на съзнанието си.
  Ако човек се намира под влияние на невежеството, на лъжата, на омразата, по никой начин не може да устои на своето убеждение. При това положение той трябва да се обърне за помощ към Бога, към Божественото съзнание. Щом дойде Божественото съзнание в помощ на човека, с него заедно идат и трите елемента: любов, мъдрост и истина... Той ще почувства светлина в ума си, топлина в сърцето си и свобода в действията си... Това значи човек да попадне под влиянието на едно висше съзнание. Той вижда вече, че онова, което някога не е разбирал, днес го разбира; онова, което някога не е могъл да направи, днес може да го направи; онези хора, които някога не е обичал, днес ги обича. Като знаете това, правете връзка с Божественото съзнание, което просвещава и освобождава човека.
  Единственото нещо, което може да се направи при дадените условия, е да се събуди съзнанието.
  Работете за развиване и пробуждане на съзнанието си; то е окото на човека. Там, дето съзнанието е будно, никакво спъване не става.
  Държи ли съзнанието си будно, пази ли присъствието на духа си, човек може да се справи с най-големите мъчнотии и страдания.
  Работете върху съзнанието си, което носи условията на живота.
  Физическият човек умира, т.е. тялото му се разлага, но съзнанието му остава.
  Съзнанието на човека се пробужда за всички светове, дето животът се проявява, макар и в различни форми.