Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: "Ето човека!"
Могат ли хората, като излезете в света, да кажат и за вас: "Ето човека!"
За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър.
Богат човек е само онзи, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат.
Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек онзи, който убива другите. Силен човек е онзи, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава, той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой, бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения.
Ето Човека!

Характерът е едно съчетание на добродетели. Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите - това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите Сили на Живата Природа. Ето защо под думата човек се разбира сбор от всички добродетели. Който не представлява такъв сбор от добродетели, не може да се нарече истински човек.

Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава, у него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне.
Човекът обаче е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество е нещо велико.
Велико нещо е човекът! Ако вие разбирахте човека, ако вярвахте в него (ала не в това, което се вижда отвън, което отвън се проявява), щяхте да видите колко велик е той. Защото това, което отвън се вижда, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Човекът не е онова, което днес се мисли за него. Той не е само едно материално същество, което изчезва със смъртта.
Това, което умира, не е човекът. Ако човек изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се философства за него. В такъв случай той е една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах. Това, че човекът ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е внесена в света.
Има нещо у човека, което не умира - и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът. То нито остарява, нито се подмладява.
Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо Божествено у човека, то е Светлата душа, която мисли.
Отделете от човека разумната Светла душа и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него - яде, спи. Има, с една реч, всички нужди и слабости на животното.

Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен Живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще - в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен Живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един Живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности на един Живот в Истината.
Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после - гениален, след това - светия и най-после - Учител.

Човек се учи едновременно в три училища. На Земята се учи тялото - всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В Духовния свят се учи душата, в Божествения свят се учи Духът. Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере Ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта.

Понеже човек е свързан с Ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта - манас. Разумът е дар на човека от Ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака, то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно.
Едно помнете: първото качество на истинския човек е Любовта. Любовта е Божественото в човека. Без Любов човек се превръща в животно. Без Любов, той е изложен само на грехове и престъпления.
Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още образ и подобие Божие. Човекът днес няма образ и подобие Божие. И наистина онзи, който може да те обере, да те изнасили, да те охули, човек ли е? Човек ли е и онзи, който отначало ти е бил приятел, а после те злослови?

В човека се крият сили, които са в спящо състояние и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използване. Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат всички спящи сили и способности. По какво се познава човекът, който е свързан с Бога? По това, че той е готов всичко да жертва за Него.
Човек, който иска с достойнство да носи това име, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен, абсолютно благороден. Честен, благороден човек е само онзи, който се радва на чуждото благо като на свое.
Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възста­новят честта на човека, освен той самият

По какво се различава разумният човек? - Той никога не се занимава с миналото, нито пък се занимава с бъдещето. Той работи с настоящето. Под настояще аз разбирам вечно Божественото.

Разумният човек не мисли каквото му хрумне, а каквото е право. Само глупавият мисли каквото му дойде наум. У разумния човек има едно особено душевно разположение: той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава. Защото знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал. Той знае, че моралът е устой, че той е онази опорна точка, от която разумът се проектира в света.
Разумният човек винаги се уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от Ангелите в подкрепа на Живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен.
Разумността, в дълбок смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек. И затова помнете:
умен човек може да бъде само добродетелният човек. А всички хора на Добродетелта са смирени хора (в онзи смисъл, в който Христос разбира тази дума) и тези хора са най-великите, най-силните.
Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Той може всичко да издържа - и болести, и сиромашия, дори и смърт. Всъщност за смирения човек всичко това не съществува - каквото и да дойде, той е тих и спокоен. Той казва: "Бог, който живее в мен, не умира. Бог, който живее в мен, сиромах не става." Слабият, малодушният човек не е смирен. Само добродетелният човек е смирен. И той е истински силният човек. Смиреният човек, в истински смисъл на думата, е човек с мощен Дух.

И помнете, че велико е предназначението на човека. Човек е роден да управлява всички същества, да регулира всички елементи, да уреди Земята. Той трябва да стане един добър господар. А може да стане такъв, само когато разбере онова, което Бог е вложил в него. Той трябва да знае какви са неговите тела, неговите облекла. Той трябва да знае каква е онази първична материя, в която функционира неговата мисъл. Той трябва да владее всички елементи. Да владее земята, въздуха, водата, топлината, светлината. Той трябва да контролира всички лоши духове. А може да ги контролира само тогава, когато превъзмогне техните слабости.  

И затова дръж постоянно в ума си мисълта:
Човек е най-великото създание на Земята.
Радвай се, че носиш името човек!
Стреми се да отговаряш на това име!