Вярата в Бога не е статичен въпрос. Вярата в Бога - това е принцип, вярата в Бога е основа за живота. Ти не може да живееш, докато нямаш вяра. Когато говорим за Бога, ние разбираме извора на живота; когато говорим за Бога, ние разбираме извора на мъдростта в живота; когато говорим за Бога, разбираме извора на Любовта в живота - онова, необятното, непонятното за хората.
„Да вярваме в Бога." Много обикновено е това твърдение. Да вярваш в Бога както сега хората вярват, то е сухота, суха работа. „Вярваш ли в Бога?"Вярвам в Бога. Това няма съдържание. Какво значи човек да вярва в Бога? Ти не можеш да вярваш в Бога, докато не Го обичаш.
Когато говорим, че трябва да вярваме това значи, че трябва да имаме Любов. Ако вярата не предизвика Любовта, тя не е вяра. Коя вяра е права? Която извиква Любовта. Когато вярата предизвиква Любовта, процесът правилно е започнал. Тогава се задава въпросът: „Как да вярвам?" Там е въпросът. Онова, ценното във вярата, е, че тя носи съдържанието на Любовта. Вярата се оценява според цената на Любовта. А пък Любовта носи друга една идея в себе си. Тя носи цената на духа. Следователно когато някой ми говори за Любовта, разбирам мощното, силното, великото в света. Това е Бог. Бог е Любов.
Имай в себе си една детинска вяра - Бог е, който царува. Каквото и да стане в света, обръщай ума си към Бога. Боли те нещо, спри се и си кажи: „За добро е това, знам, че е за добро". Някой ще каже: „Но как е за добро?" Ти не знаеш как, но е за добро. И да не е за добро, ти кажи: „За добро е".
Има нещо велико в света, на което човек трябва да разчита. Мъчнотията е, докато се открие на човека това Велико Начало. Щом се разкрие пред човека великият Божествен Промисъл, той разбира вече стиха от Евангелието: „Нито един косъм не може да падне от главата на човека без Божията воля", но докато дойдеш до това съзнание, всичките ти косми могат да окапят.
Събраното на едно място богатство хората го крадат, а пък посятото никой не може да открадне. Една река, която тече, могат ли да я откраднат? Не. Могат да я отбият, но тя пак ще тече, а като е затворена в бутилка, тогава могат да я откраднат. Малкото може да се открадне, но многото - не. Конете могат да се откраднат, но никой не може да открадне земята. Може ли да съществува такъв човек, който може да открадне земята?Вярвайте в това, което не може да се краде. Любовта не може да се краде,Мъдростта не може да се краде и Истината не може да се краде.
Аз нося това ценното в душата си. Аз искам да вярвате в това, което носите и вие във вашата душа. Като излезете на слънце, какво ще видите? Ще възприемете светлината и топлината.
Ние, съвременните хора, сме се обезверили. Освен че сме изгубили връзката си с Бога и връзката един с друг, но сме дошли до положението да загубим връзка и със самите себе си - и в себе си не вярваме. Аз наричам вяра следното: ако човек в себе си не вярва, ако в Бога не вярва и в ближния си не вярва, тогава на кого вярва? Три неща, три опори има, с които е свързан. Първата опора аз я наричам Бог, аз я наричам Любов; втората опора - това е вярата, това е самият човек, да вярва в разумното в себе си. Третото аз свързвам с ближния - то е надеждата. Ближният е надеждата, то е едно и също нещо. Вярата - това е самият човек. Да вярваш, то е да вярваш в себе си. А да вярваш в Любовта, това значи да вярваш в Бога. Любовта е велика сила в света. Това е проявление на разумното. Защото казва Писанието: „Любовта е първият плод, или първото проявление, в което Духът става знаен на всички разумни същества".
Ако искаш човек да станеш, обнадежди се. Положи вярата като основа, върху която можеш да градиш. Човек ако искаш да станеш, трябва да имаш вяра.Някой може да казва, че с вяра не се живее. То е неразбиране на принципа. Напротив, само с вяра се живее.
Има неща, които не могат да се разложат химически. Има хора, които не могат да се обезверят. Кой човек не може да се обезвери? Този, който вярва в Бога, който вярва в ближния си и който вярва в себе си, никоя сила не може да го обезвери. На човек, който не вярва в Бога, намалява вярата му, на "Които не вярва в ближния си, още повече се намалява, а който престане да вярва и в себе си, е пълен безверник.
Отде иде вярата, че един съдия ще бъде по-справедлив от цял народ? Коя вода е по-прясна: в шишето или в извора? В извора е прясната, живата вода. Народната мисъл е жива. Поетът, който твори и излива мисълта си, е малка струя от големия извор. Всеки човек, който се отделя от народа, от Царството, е статична единица.
На какво може човек да се уповава? Вие отивате на бойното поле и минавате за много смел човек. Какво струва вашето юначество пред съвременната артилерия и картечници? Ще се скриеш в една дупка от един метър и там ще слушаш тътнежа, ще гледаш навън през една малка дупчица като през мазгал. Казвате: „Човек трябва да има вяра". Ако имаш вяра и излезеш през това време вън, какво ще стане с тебе? Според мене, ако човек има вяра, той преди всичко няма да отиде на бойното поле. Под думата „вярващи" ние разбираме най-разумните хора. Вярата не е достояние на обикновените хора. Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора. Само те могат да имат вяра. Вярата, веруюто се отнася до талантливите хора, а суеверието - до обикновените хора. Това е самата истина. Някои твърдят, че имат голяма вяра. Христос казва, че който има вяра, ще мести гори и планини. Вярата не е обоснова само на това да се вярва, тя се обосновава на знание, Истинската вяра носи със себе си знание. Вярващият знае нещата. В какво вярва човек? Той вярва в онзи велик закон, вярва в своето съзнание, вярва в своите възможности.
Аз уподобявам вярата на силна, магнетическа струя или на здраво въже, на двата му края вързани две кофи, които се спущат в кладенеца. Скъса ли се въжето, кофите остават в кладенеца, без да се извади вода. Двете кофи са умът и сърцето.
Христос е казал: „Ако имате вяра колкото синапово зърно и кажете на тази планина да се премести, ще се премести".
Казвам: вие се нуждаете от мощна, силна вяра, за да преминете благополучно пътя, по който се движите. Цялата земя да се преобърне, вие трябва да имате вяра, че светът, в който живеете, е изправен и не може да ви се случи нещо, което да скъса връзката ви с живота. Няма сила в света, която може да ви отклони от пътя, освен вие самите.
Вярата е закон за нас. Тя не е закон за другите. Вярата не може да е вън от нас. Тя е вътре в нас идокато имаш вяра, ще живееш добре, изгубиш ли я, ти си нещастен човек. Щом изгубиш вярата, твоят ум се помрачава, не знаеш какво да правиш. Дойде ли вярата, идва и светлината и ти вече намираш пътя. Някой казва, че има вяра, но той вярва в болестта, затова е болен. Ти си сиромах, защото вярваш в сиромашията. Богат си, вярваш в богатството. Имаш знание, вярваш в знанието. Щом изгубиш вярата, знанието си заминава, богатството, здравето, всичко си заминава Силата, която регулира нашите чувства и нашето здраве, е вярата. В каквото и положение да се намираме, щом имаме вяра, ще се измъкнем от него. И на дъното на ада да сме, вярата ще ни извади оттам. Любовта и вярата ще ни помогнат.
Вие искате да бъдете като Мойсей. Но вие били ли сте турени като него в реката, изложен на опасността да ви изядат крокодилите? Мойсей, когато, беше в кошницата, имаше вяра, затова го намери царската дъщеря. Вие не сте били в тази кошница, защото колкото пъти Бог ви постави в кошница, вие вдигате такъв шум, че Той ви изважда веднага. Като ви постави Бог в трудни условия, вдигате шум. Това е кошницата. Вие казвате: „Беднотия не искаме". Тогава няма да ви намери фараоновата дъщеря. Вие ще кажете: „Тая философия ние я знаем", философията на Любовта вие не я знаете, тепърва сега ще я учите.
Религия
Християнството в неговия вътрешен смисъл е наука за обединение на духа с душата. Сегашното християнство трябва да претърпи преобразование.
В нашия век и във всички векове истинската религия винаги е била разсадник за култивиране, за възпитаване на човешките чувства. Религията се е явила като един научен метод за възпитание на чувствата и за начините, по които тия чувства да се възпитат.
Този начин след това се е превърнал в човешка религия, хората са загубили сериозните знания и са дошли до положението да вярват, че Господ ще ги спаси. И при всичката им вяра виждаме, че нещата не стават както хората мислят. Виждаме, че най-праведните, най-добрите, са страдали най-много и че често лошите като че ли не страдат толкова. Праведните страдат, а другите се съблазняват и ни подвеждат под знаменателя на онази теория, която гласи, че човек в миналото е грешил и сега чрез страданията изкупува греховете си. Ако попитам обаче един такъв праведник, той ще каже: „Господ знае".
Когато попитаха Христа за онзи, слепородения, дали е съгрешил, или майка му или баща му са съгрешили, та сляп се е родил, Христос какво каза? „Нито майка му е съгрешила, нито баща му, нито той е съгрешил, но за да се изяви славата Божия в света."
При религиозните хора има една голяма опасност. По-горделиви от религиозните хора няма. Най-горделивите хора това са религиозните и по-добри от тях няма, но и по-лоши от тях няма. Защото те казват „Ние сме синове Божии. Знаете ли кои сме ние?" Хубаво, ти си „син Божий", който обаче не върши волята Божия. Какъв син си тогава? Ти си позор тогава за баща си. Ти обичаш да лъжеш, да крадеш, да живееш лош живот, какъв син Божий си? Някой казва: „Аз съм свободен". Че нима свободата седи в това да вършиш престъпления? „Аз съм човек, имам право да върша каквото си искам." Че да правиш каквото си искаш това е човешката свобода. А да си човек, това значи да живееш за цялото човечество! В цялото човечество има нещо възвишено, благородно. Но в развитието на човека има анормалности, произтичащи от днешните физически условия, в които се намираме.
Няма какво да доказва един човек дали е религиозен, или не е. Ако е религиозен, той го носи в себе си, той е роден такъв той не може да се откаже от своята религиозност. Тази религиозност седи в друго нещо, а не в доказването. Тя седи в благородството. Когато един човек има религиозно чувство, той има уважение и почитание към всичко. Той има еднакво уважение и почитание и към богатите, и към бедните. Той, като види един беден, ще се зарадва. Бедният е облечен в скромни дрехи, но той вижда нещо, благородно в него, сякаш е някой цар, който се е предрешил. Като види богатия човек, и него счита за цар. И двамата ще ги уважава, ще ги изпрати като си заминат, и за двамата ще си мисли много хубави неща. Туй е религиозно чувство! Ако човек няма туй религиозно чувство, той трябва да го развива. Но някой само минава за религиозен. Не е важно това, колко религиозни хора има. Има друго нещо - самия човек. Религиозният е съвестен, справедлив, той има вяра, надежда. Религиозният е милосърден, човечен. Но понякога е възможно и да е фанатик, и да е тесногръд. Това вече зависи от ума.
Ние не се нуждаем от много владици. Един владика ни е достатъчен. Един ахриерей има в света - Христос.