В живота има два центъра на деятелност:
- център на положителните сили, т. е. на доброто;
- център на отрицателните сили, т. е. на злото.
Много е важно до кой център е по-близо нашият живот и кои сили упражняват по-силно влияние върху душевните ни стремежи.
Защо въпреки нашето образование и нашата религиозност ние много често, сякаш по силата на някакъв атавистичен навик се връщаме назад, към миналото си, и вършим неща, които са недостойни за името „човек"?!
Йов е питал кой е родил капките на росата. (Йов 38:28) И ние питаме кой е родил капките на злото. Защо един е кротък, а друг - свиреп? Защо един е съвестен и благочестив, а друг - безсъвестен и безчестен? Защо един е разумен, а друг - неразумен? Защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг - подлец, лъжец и грабител?
Ако тия пороци съществуваха само между бедните и невежите, щяхме да имаме някакво основание да кажем, че външните условия са основната причина. За съжаление трябвада признаем, че това не е така. Тия пороци съществуват много повече между богатите и образовани хора, които поне не са принудени да крадат и да лъжат като бедните и прости люде, при които това е един от начините за оцеляване. Кой ги заставя тогава да вършат това? Някой може би ще каже: „Егоизмът!" Но защо едно „его" върши зло, а друго -добро? Всеки човек има „изъм", но у едного той е впрегнат да върши благородни дела, а у другиго се проявява необуздано и безотговорно.
Може би ще се намери някой друг да изкаже най-общото определение, че грехът е причина за всичко това. Но грехът сам по себе си е последица от някакви предходни причини.
Трети може би ще каже, че падението и изгонването на Адам от Едемския рай е причината за всички беди. Но нима ако падне един камък, се събаря цялата къща? И нима от изяждането на една ябълка могат да произлязат толкова злини в света? Наистина много интересно ще бъде, ако някой може да ни докаже това с научна последователност.
Несъмнено причините за злото лежат скрити някъде дълбоко в самата Природа. За нас е важно да търсим тези причини.
Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени условия и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци. Тези хора извършват най-долните престъпления, и то без ни най-малко угризение на съвестта или каквото и да е разкаяние.
Къде е в този случай причината за това? В човека ли, в условията ли, или във възпитанието?
В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими три неща - два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие.
Щом са налице тези три подготвителни стъпки, може да се извърши съответната реакция и да се получи желаното съединение. Съобразявайки се с този закон и с желания резултат, химиците забавят или съответно ускоряват химическите реакции. В този случай условието се явява причина за реакцията, а двата елемента са конкретните извършители. Оттук става ясно, че ако условието се отстрани, то и действието на самата реакция ще се прекрати.
Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото. Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт, на тази очевидна истина, и не се съобразяваме с него, страданията и злините никога няма да се отстранят от дома ни и нещастията няма да закъснеят да ни посетят.
„Безумният страда от ума си, а немарливият - от немарливостта си" - гласи една източна поговорка. И с право е казал един философ, че „немарливостта е майка на всички злини".
Зловонните затвори, несправедливите закони, не- прекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация - цивилизацията на първобитния, груб и себелюбив човек, единственото желание на когото е да потиска другите.
Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-човеколюбив път. В стария път хиляди и милиони хора са загинали, хиляди и милиони човеци са страдали. Всяка педя земя е напоена с човешка кръв. Нима това е човешко?! Нима това е християнско?!
Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се поправи един развален и разстроен мозък. Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер. Най-опасното нещо, по думите на древните мъдреци, е зле настроеното сърце.
Най-голямата трудност при разстроения мозък е в поправянето на развалените му „части" и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие. Никой освен самата природа не може да възстанови това равновесие.
Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано. Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер.
Голямата опасност при зле настроеното сърце лежи в динамичната му сила, която може да избухне като вулкан винаги, щом злото се докосне до него. Такова сърце не може да бъде укротено от нищо друго освен от Любовта.
„Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде покварено. Кой може да го познае?"(Йер. 17:9). Така говори еврейският пророк Йеремия, откривайки източника на всички обществени злини. Тези злини са следствие и резултат на разюзданите човешки сърца, на необузданите човешки страсти, които не се подчиняват на никакъв разумен контрол, а постоянно се променят, постоянно избухват и угасват подобно на вулкан.
За да се премахне злото, Истината трябва да се внушава във всеки ум, да се представя във всичките и видове, форми и "степени пред всеки човек. И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и духовно просвещение.
Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила", която ни кара да мислим за велики и възвишени неща.Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила", той е лишен също така и от възвишени идеали. В него не живее вече човешки дух, а животински. Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който мисли и разсъждава.
Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане. С право е забелязал един учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат.
Когато човек изгуби тази вътрешна „фосфорна сила", той изгубва и своите най-възвишени чувства. Те се притъпяват и душата му става безчувствена - вярата и надеждата постепенно угасват в нея. Миналото става само призрак, а бъдещето - привидение и празна илюзия. Най-после, както слепецът се хваща за тоягата, така и човекът се хваща за видимото, материалното, преходното, което той започва да нарича идеал. Все таки то си остава само една гола тояга.
Днес нашето общество прилича на онзи слепец, когото Христос, след като му отворил очите, попитал: „Що виждаш?" „Виждам човеците като дървета" (Марк 8:24) - отговорил той. Не е ли такова днес и нашето състояние? Не виждаме ли и ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем така, като че ли утре ще умрем, и мислим, че с това всичко ще се свърши.
Причината за това е нашето умствено и духовно безверие,което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот. Или, по-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като човеци.
Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове. Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие.
За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос науката е дала следните правила:
- всички майки и бащи, всички възпитатели трябва да изучават човешкото естество във всякакъв план;
- всички те трябва също така да проучват условията, при които се пробуждат и развиват определени добри или лоши качества.
Това именно е основата на доброто възпитание. Необходимо е да се знае:
- как са разположени човешките способности в мозъка и в каква взаимовръзка и отношение се намират те;
- кои наклонности в отделния човек са по-силни и кои -по-слаби;
- кои центрове в мозъка са по-развити и кои не са развити.
Знаем ли това, ние можем вече с научно умение да пристъпим към възпитанието на нашите синове и дъщери. Тогава задачата ще се разреши от само себе си.
Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота.
Желязото трябва да се кове, докато е горещо. Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава т.е. периода от 0 до 21г - в дома и училището.