Детската природа 

  Предучилищна възраст - 0 до 7год.
 
  Първият период от раждането до седмата година е най-важният образователен период. Това трябва да се знае като основна педагогическа истина. Този период е важен по следните две причини
  1.Тогава се оформява тялото. То след седмата година продължава да расте, но главно по формите, които са изработени в първия период. Ето защо, първият период определя до голяма степен цялото бъдеще на човека.
Правилно развитото тяло е от голяма важност не само от здравословно гледище, но и за духовното развитие на човека. Човешкият дух има нужда от добре устроено тяло, за да може да прояви силите, които крие в себе си Когато автомобилът е добре направен, шофьорът може да си служи с него. Когато цигулката е добре направена, музикантът може да свири на нея
  2. Посятите през този период семенца в детското тяло и душа възрастват и дават своите плодове по-късно. Някои навици, способности, дарби, които се явяват на 30-40-60-годишна възраст, се дължат на това, което е посято в детското тяло и душа през първия период - от раждането до седмата година.
През първия период се развива предимно волята, понеже тя има известна връзка с човешкото тяло.
  Коя е най-характерната черта, която можем да използваме във възпитателно отношение през този период?
   Това е подражателността. Тя е най-силна през това време През втория период тя продължава да съществува и е пак доста силна, и след това постепенно почва да отслабва, макар че продължава да действа през целия човешки живот. Обстоятелството, че подражател­ността е най-силна през първия период, трябва да се използва от околните на детето - родители и възпитатели.
  Логичното мислене през този период не е още развито. Това, което детето вижда около себе си, това което става около него, се отпечатва в неговия мозък и определя формите, в които той се излива. Това определя финия строеж на нервната му система. А знае се, че мозъкът е инструмент на душевния живот.
  Ето защо, законът е този каквото вижда детето да става, да се прави около него през първия период, това го възпитава положително или отрицателно.
  По-слабо влияние оказва върху него това, което ще му кажете, отколкото това, което ще направите в негово присъствие, за оформянето на характера му върху неговите бъдещи навици предразположения, склонности и пр.
  Ето защо, възрастните, които са около детето, трябва да бъдат много внимателни пред него. Те трябва да бъдат образци в думи жестове, обхода, постъпки Чрез тях влияят върху оформянето на детската личност. Учителят казва: "Желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тая първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, що му се дава."
  Родителите и всички околни каквито качества искат да развият у децата през този период, тия качества трябва да проявяват пред тях със своите действия.
  Например, родителите трябва да проявяват крайно търпение и то както спрямо децата, тъй и спрямо други в тяхно присъствие, Защото всяка проява на нетърпение спрямо тях или спрямо други в тяхно присъствие, посажда у тях предразположение към нетърпение. Същото се отнася и за точността и реда. Родителите трябва да имат голям ред вкъщи Всичко трябва да е наредено и чисто. Всяко безредие покварява характера на децата и ги прави предразположени към песимизъм.
  Ще дам друг пример: "Слугинята казва на бащата, че някой чука на вратата и пита за него. Бащата й казва пред сина си "Кажи му, че ме няма вкъщи" * В мозъка и душата на детето вече е отпечатана постъпката на бащата. Там тя е оставила трайни следи Тези следи ще дадат своите последствия в пълнота, когато то порасне То ще стане на 30-40 и повече години, и тогава ще се прояви това, което е отпечатано в мозъка и душата му през детинството. Тогава ще има предразположение към лъжа. От друга страна, чрез тази лъжа на бащата рухва доверието между родителите и детето. И ако хората искат да изследват, защо този човек е склонен към лъжа, трябва да изучат детинството му и ще видят, че той е слушал тогава често лъжи около себе си В това отношение е в ажен не сам о първият период, но и вторият.
  Друг пример: Детето е направило известна простъпка. Ако му се гневят и го нагрубяват за това, то ще му се причини двойна вреда:
  а/ Не се постига крайната цел, именно, детето да се научи да не повтаря тази простъпка.
  б/ Мозъкът и душата на детето получават такива следи че когато то възмъжее, ще прави същото, което е правил баща му или майка му спрямо него, т.е. ще придобие. предразположение към гняв, нагрубяване и пр.
  От този пример някой може да помисли че е важно да проявяваме любов и други добродетели само спрямо самото дете, като е съвсем безразлично, как се отнасяме към другите хора в негово присъствие. В същност, второто влияе толкова върху детето, колкото и първото.
  Следователно, никаква нелюбовна или друга лоша постъпка не само спрямо детето, но и пред детето. Например, родителите могат да бъдат много любезни към 5-годишното си дете. Обаче, каква полза от това, ако те пред него се карат на слугата и го нагрубяват. Каква полза от благите обноски на бащата спрямо своето дете, когато той обижда околните на всяка крачка, връща се в къщи пиян и предизвиква бурни сцени? Нека дадем още няколко примера: Бащата казва веднъж по адрес на някого много лоши думц и когато това лице после му идва на гости, той му отправя похвали и то тъкмо противоположни на укорите, които му е отправил в негово отсъствие пред сина си. Няма ли да създаде това у детето предразположение към лицемерие, когато порасне?
  Ако бащата изрази недоволството си от супата по време на ядене и блъсне силно и грубо чинията си с ръка пред детето, то у последното се посажда предразположение към грубост, тирания и жестокост, когато порасне.
  Харисън в книгата "Детската градина" казва: "Трябва да се внимава, детето да не критикува, а и другите да не критикуват в негово присъствие. Така му се нанася повече вреда, отколкото помощ Доколкото е възможно, рисувайте хората пред него като герои и героини Най-силните и най-добрите характери са ония, които щом се запознаят с някого, съзират най-хубавите черти в характера му. Детската градина ни дава безброй пояснения, как може да се развие този вид характер."

  Детето, което е прекарало през първия период на своя живот в една атмосфера на любов, която проявяват околните, ще се развива правилно. То като порасне, ще има сърцето на идеалиста. Този, който е виждал любов около себе си през детинството си приема в себе си - в тялото и душата си -известни предразположения, и като порасне, ще проявява тая любов към другите И така, чрез любовта, която царува в детската среда се посаждат в детската душа красиви семенца, които детето ще прояви после като любов. Посяват се в детинството, и в по-късна възраст посятото цъфти и връзва.
  У децата през първия период трябва да се развие дух на служене. Това може да стане както в дома, така и в детската градина.
  В детската градина като важна работа през този период трябва да се счита упражнението в развитието на сетивата: зрение, слух, осезание и пр. В детската градина трудовият принцип може да се въведе в най-лека форма и то като работа сред природата: в градината, на полето, в гората и пр. Това, което е изложено за трудовия принцип, приложен сред природата през втория период важи и за първия - за детската градина. Детето в предучилищна възраст в детската градина, ще работи в цветната зеленчукова и плодна градина ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще чисти извори пътеки и пр.
  Разликата ще бъде в това, че при децата от предучилищната възраст работата ще бъде от най-лек характер - сродно на играта или нещо средно между игра и труд - съответно на детската възраст. В детската градина работата всред природата и изобщо общението с природата, в което влизат още разходките на полето, в гората и пр., трябва да бъде средище на цялото останало детско занимание. Тази работа всред природата трябва да се използва за развитието на сетивата у децата: за запознаването им с формите, краските, линиите, за чертане, рисуване, моделиране и пр. Тя може да стане и изходна точка за песни, приказки, игри и др.
  У децата през първия период трябва да се развие чувството на благодарност към Първата Причина за всичко. Тази благодарност може да се изказва чрез молитви-песни Много от тях могат да бъдат във връзка с опитностите на детето в семейството и в природата. В тези молитви -песни може да се изрази благодарността за слънчевата топлина и светлина, за птичките, цветята, за красивите плодове
  В детската градина може да се въведе ритмичната гимнастика в по-лека форма - чрез едно опростяване на паневритмията, чрез откриване специален детски отдел на паневритмията. В бъдеще това ще се направи В детската градина трябва да се приложи самодейността и творчеството, за да се тури начало за развитието на волята. Чрез детската самодейност ще се посеят семенца, които в бъдеще ще се проявят като воля.

   

arrow

 


     Основно училище - от 7 до 14 год.

   Вторият период - от седма до четиринадесета година - е период на чувствата, на сърцето. Изтъкнахме, че съгласно основния педагогически закон всяка детска сила или качество трябва да се развива през този период, през който то е в подем. Ето защо, през втория период цялото обучение и възпитание трябва да се свърже с чувствата. През този период в подем са нравствените и естетични чувства, въображението и паметта.
  Днешното училище страда от интелектуализъм. То пренебрегва сърцето и волята. Това пренебрегване на сърцето, на чувствата от днешното училище има съдбоносни последствия, понеже от психологията се знае, че чувството дава направление на волята. Ето какво казва д-р Никола Кръстников: "Според д-р Блойлер, всеки психичен акт се придружава с чувство, което в същото време играе главна роля при решението. Емоцията определя направлението на действията, а характерът на човека се определя почти изключително от емоционалността."
  Ако се пропусне периодът от седма до четиринадесета година за развитието на висши чувства, изгубеното не може вече да се навакса. Такова дете рискува да остане с беден душевен живот. Това казва и д-р Н. Кръстников в споменатия труд: "Развитието на чувствата, не само социални но ииндивидуални може да става само в периода на тяхната еволюция и разцъфтяване, т.е. в детската възраст. Даже преподаването на предмети които имат. 3а цел развитието на детския интелект, трябва да става с оглед на развитието на по-високи чувства, за възвишаване на детското сърце."
  Морализирането не помага, понеже чрез него се апелира на детския ум, без да се раздвижи детското сърце Ето как характеризира Хр. Ковачев това морализиране "След като се заучи по разни начини разказчето, чрез въпроси се прави съот­ветното вдълбочаване и се извлича поука. И учителят казва: От тая приказчица се научихме, че не трябва да лъжем, научихме се, че не трябва да крадем, научихме се, че трябва да обичаме и почитаме родителите си и всички, които се грижат за нас - Ние формулираме правила, и учениците ги повтарят след нас, обаче не са раздвижени дълб­оките сили на тяхното естество."
  Днешното училище ще се избави от своя интелектуализъм чрез Възпитание на чувствата, чрез художествения елемент, трудовия принцип и пр.
  По какъв начин цялото обучение и възпитание от този период може да се свърже с чувствата, със сърцето? Не да се говори на децата, че трябва да имат такива и такива чувства, но тези чувства детето трябва да ги живее Самата образователна среда трябва да създава условия за това.
Всяко детско занимание през втория период трябва да буди у децата живи чувства: възторг, радост, милосърдие, любов, състрадание и пр. От друга страна, светът на красивото - художественият елемент - трябва да прониква цялото обучение, всички учебни предмети, всеки учебен час, всяко детско занимание Също така и всички детски занимания през този период трябва да подхранват въображението, трябва да будят у децата живи образи и картини чрез които да се привежда в активност неговото въображение.
  Ако през този период образователният процес не действа на чувството, на сърцето, ако не действа на въображението и не е проникнато от художествен елемент то непременно детското занимание ще бъде сухо, скучно, досадно. Децата ще бъдат безучастни Както детската среда, тъй и образователният процес трябва да будят радост у детето. Радост ще внесат в детския живот между другото и музиката, панев­ритмията, излетите, другарският час и пр.
  Казахме че през първия период се слага основата на волята, казахме още, че първият период е период предимно на развитието и оформянето на тялото. Значи, в началото на втория период тялото и волята са вече доста укрепени за да може да се приложи с успех през този период трудовият принцип и то сред природата.
Гореказаното определя характера на обучението и възпитанието през целия втори образователен период.


   Подражателността през   втория период продължава да играе роля, само че изменява характера си: през първия период детето подра­жава на всичко, което вижда да се прави около него, а през втория подражава само на това, към което има уважение, благоговение. Петър Монев изтъква тази разлика в подражателността през първия и втория периоди "През втория период от развитието подражанието се слага върху друга почва. Сега вече юношата се увлича не от физическия, а от нравствения героизъм. Тук вече героите са носители не на изключителни физически качества, а на висши нравствени и по-общо - духовни ценности Големите хора на изкуството, науката и философията, обществениците и политиците от първи ранг - това са новите образ­ци които сега замамват юношата. Той чете биографиите им, изучава живота им и се сили да ги подражава." Затова през втория период като важен образователен фактор се счита следното: околните да събуждат благоговение у детето. Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детето има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните. Тук важи следният закон: "Тия качества, към които детето е благоговеело, то ще има пред­разположение да ги проявява в своя характер, в своя живот, когато порасне. Ето защо, за да развием у децата идеален характер, трябва да ги поставим в такава среда, дето ще могат да проявяват това чувство. Григорий Петров разправя за един студент от московския университет, слушател на лекциите по история на проф. Грановски Студентът бил принуден да прекъсне студентсвото и да отиде в една Кавказка област, дето е трябвало да огрубее поради грубата среда, в която бил поставен. Но благородните думи и характер на проф. Грановски така силно му въздействали щото той сред тази груба среда с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ. И този образ под държал у него стремежа да живее за възвишеното, идеалното. Като Грановски бил и проф. Пирогов.
  Родителите и другите лица около детето трябва да притежават идеални характери които да са в състояние да събудят чувството на благоговение у детето. Поради това, всички възрастни, които са в досег с детето, трябва да работят всеки ден за своя духовен растеж.
  От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период. Неразвитието му ще има лоши последици въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстинктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателско въздействие. Едничкото средство е Учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение.
  През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплатен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните.
  Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител я пази у дома си като светиня. След общо-европейската война учителят посещава дома на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение Друг пример: един околийски училищен инспектор разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите хора; той е възвишено същество, което или не яде, или ако яде, употребява съвсем други храни а не тая, която употребяват другите.
  Но да не се мисли, че благоговението трябва да се изпитва само към окръжаващите. През този период това чувство може да се развие у детето по следните начини:
  а/ Като вижда то у околните въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие, мъдрост ипр.
  б/ Като му се разкриват възвишени характери от историята - биографии на велики хора.
  в/ В приказки, разкази, митове, легенди и пр. да се рисуват възвишени характери, които да будят детското благоговение
  Има закон в психологията: Това, за което мислиш, то извайва твоя характер, указва въздействие върху твоя ум, сърце и воля. Като мислим за добрите хора, ние ставаме добри, доброто в нас почва да се развива. Тоя закон трябва да се приложи във възпитанието. Нали примерът е важен възпитателен фактор? Ако учим живота на велики хора, те оживяват за нас Те стават един вид жив пример за нас. И така те ни възпитават. "Мислете върху добрите хора, казва Учителят върху разумните хора, силните хора в света. Те са предметно учение Ще получите нещо по този .начин. Ще развиете нещо в себе си"
  Какво богато поле за работа на възпитателя! Може да се използва грамаден материал от историята и от всемирната литература, както и от нашата. В това отношение детската литература има голяма важност. Тя трябва да е пропита от този дух. Тя трябва да бъде не само приятно четиво и да дава храна на въображението, но същевременно трябва да излага такива възвишени характери които да будят благоговение у децата.
  Историята на българския и другите народи са пълни с примери на възвишени характери Животът им трябва да се изложи пред децата в по-д олна възраст във вид на приказки и разкази а в по-горна във вид на биографии Например, може да се използва живота на Христофор Колумб, Галилей, Сократ, Хус и пр. От българската история има също много примери Св. Кирил и Методи, Св. Климент, патр. Евтимий, отецПаисий, Раковски Неофит Бозвели, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски и пр.
  През този период не трябва да се прави нищо пред детето, което пречи за проявата на благоговението у него. Пред него не трябва да се хулят, осмиват, одумват или критикуват други лица. Това има грозни последици за нежните цветя, които се развиват в душата му. Това ще прилича на сланата, която попарва нежни растения. Колко се греши в това отношение! Учителят казва: "Да осмеете нещо и да мислите, че по този обратен път ще можете да морализирате хората, това не е възпитание. Това не е божествен метод на възпитание" Той казва още по този въпрос "Да се занимавате с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма."
  Но някой би казал: "Ако у детето се развие чувството на благоговение, не убиваме ли с това личността у него? Не го ли правим несамостойно, зависимо, подчинено на други личности? Не го ли правим само техен спътник? Не събуждаме ли у него по такъв начин рабски чувства, които ще се отразят върху целия му живот?" - Напротив, онзи който има щастието да благоговее през тази възраст, после ще стане една самостойна, свободна личност. Силите на благоговението са лъчи, под чието влияние поникват най-красивите цветя в детската душа.

  През този период не трябва да се развива изкуствено логичното мислене Това би било пре­силено, преждевременно. Разбира се, ако искаме да развием логичното мислене у детето през този период, ще направим голям напредък (в това отношение и тогава ще се радваме, че то е пос­тигнало много нещо. Но после горчиво ще се раз­кайваме, понеже преждевременно развитото дете после ще остане с увяхнали душевни сили -то ще стане апатично, с посредствени умствени способности Разбира се, умът ще се развива през този период, не може да не се развива, но той трябва да се развива от само себе си под дейст­вието на другите способности на ученика, без нарочно да се упражнява логичното отвлечено мислене
  Казахме, че в този период детското въоб­ражение е в подем. Ако учителят няма развито въображение, не може да го развие у детето и то по следната причина: когато учителят разправя нещо и живо си представя образа, то детето ще го запомни и слуша с интерес Ако учителят в този момент няма жив образ в своето съзнание, не може да събуди интерес у детето. Това е психологически закон, който говори, че в това отношение има връзка между учителя и детето. През втория период, и особено през първите три отделения, могат да се разправят на децата фантастични приказки, в които героите са скалите, изворът, вятърът, планината, цветята, животните, дърветата и пр. Това развива въображението. И ако през този период не се използват методите за развитието му, детето после, когато порасне, ще има слабо въображение за развитието му може да се използва и рисуването по фантазия - илюстративно рисуване, и пр.
  Въображението съдейства за развитието на ума, понеже и то е от познавателната или умствената област на душевния живот. През този период умът трябва да се подтиква към развитие между другото и чрез развитието на въображението. Ето защо Мойман казва по този въпрос "Въображението се явява тая област и тая форма на умствената дейност, при която най-рано може да се пробуди умствената самостойност на детето, радостта при откритието, търсенето и изнамирането, защото тази форма му е по-достъпна, отколкото действителното размишление. Ясно е от тук, че формалното развитие на самодейно въображение трябва да служи за изходна педагогическа точка при пробуждането на умствената самодейност у детето въобще."

  

arrow

     

   Гимназия - от 14 до 21 год

  От 14-та година настава голяма промяна в младежа, и то не само във физиологичните процеси на организма, но и в душевния му живот Нови душевни сили се събуждат. Периодът от 14-та година - начало на половата зрялост - до 21 год. се отличава с развитието на ума, с логичното мислене Поради това младежът през този период става по-самостоятелен. Относно времето, кога се развива у юношата логичното мислене, има голям спор в психологията. Но схващанията на някои са доста близо до нашите схващания. Ето що казва Мойман: "Аз не веднъж съм си поставял задачата да изследвам, до каква степен са достъпни за детето логичните умозаключения, и за мене стана ясно, че истинското логично умозаключение много късно е напълно изпълнимо от детето. Приблизително едва към 14-та година детето е в състояние да вижда връзката. В повечето случаи, когато малките деиа. започват да ги обучават по математика, умозаключенията, за които, както е известно често се говори при това обучение, са съвършено друг род умствени процеси" *
  Обстоятелството, че след 14-а година се развива логичното мислене, ясно определя задачите на средното училище Това трябва да измени коренно образователните методи
След 14-а година младежът почва да разсъждава. У него се заражда желание да намери истината. Той чете, разисква, спори. Той живее в мира на идеите. Тогава стават безконечни спорове между учениците Мирът на идеите - това е стихията на учениците след 14-а година. Опасно е, ако младежът след 14-а година не преживее това. Това е в реда на нещата. Въпросите, които занимават ученика през този период, може да са отдавна разрешени, но те пак трябва да се открият от ученика чрез творческа дейност. В идейния живот през този период трябва да се въведе известна самодейност.
 Така ученикът ще може да завърши гимназията с цялостен мироглед и с разбиране основните Закони на живота. А това е необходимо. Ученикът, който свършва гимназия, трябва да е изработил чрез собствени усилия един мироглед.
Гимназиалният период е борба за мироглед. Всеки от трите образователни периода събужда у детето към дейност особени страни и сили на неговата природа. Характерното за третия образователен период е, че младежът тогава търси отговор на своите идейни търсения. Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеали, който той чувства, че живее в душата му. На всички подобни въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период.
  Любен П. Абаджиев казва: "Щастие е за обществото, че категориите младежи несамостоятелни и без инициатива съставляват малък процент. Мнозинството, въпреки всички изпитания и колебания, на които е подложен техният дух, чувстват своята пробуждаща се личност и съзнателно се мъчат да й предадат едно реално външно проявление. Тия младежи постоянно и упорито се стремят към създаване на един строен и завършен цялостен мироглед." *
Младежът през гимназиалния период освен с интереса към разни идеи към научно философски проблеми се отличава и с друго: той желае да живее в за нещо по-високо, по-идеално.   Затова този период се нарича още идеалистичен период. За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена към идеалното, възвишеното. Само чрез живеене за общочовешки интереси младежът може да се спаси от нравствено израждане.
  Всички младежи през третия период - от 14-та до 21-а година - минават през епохата на идеализма. Всички младежи повече или по-малко живеят със свещени копнежи, им ат идеалистични стремежи които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички готови са да жертват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те като че са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото, да пребивават във висшите сфери на идейния живот.
  Д-р Герасков пише: "През тази възраст се заражда и узрява полетът към висшия идеал. Младежът е склонен към идеализъм." Л. Седов казва: "Юношата харчи своите сили само за такива цели които докосват най-съвършенните форми на мечтите. Рядко са ония добри юноши които не са полагали Анибалова клетва да унищожат злото и неправдата и да преобразят света на началата на справедливостта. В оная възраст много увлича философията. Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето ц на възрастния. Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието." *
  Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: "Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, възставане против традицията. В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя идеал Върху идеалите на юношите влияе силно и преживяваният исторически културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават."
Любен Абаджиев ето как разглежда идеализма на юношата: "Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните. Необходими са много умения и такт, за да може да се проникне в духовния мир на младежта. В душата на младежта е вложен спонтанният стремеж който я тласка винаги напред и нагоре. Всеки младеж обладава в дъното на душата си нещо Фаустовско -Брандонско. Подобно на Фаусттойискада обгърне и опознае изведнъж цялата вселена. Нищо не го задоволява. Постоянно търси интересува се от всичко; затова е вечно неспокоен. Подобно на Ибсеновите герои погледът му е непрестанно отправен към висините. Ясно е, че този период от живота на човека - младенчеството - е период на едно непознато до тогава вътрешно лутане и' търсене. Смелият полет на мисълта, голямата решителност и изобилието на широки планове през тая възраст откриват един богат духовен живот, една неизчерпаема морална и интелектуална сила. Целта на възпитанието би трябвало да бъде насочена към това: да се открие тая сила и да й се даде правилна насока. В младежката душа има много красота, много светлина и много благородни чувства." *
  През този период младежта бленува за един свят на красота, светлина и хармония. Това е, защото у всеки човек живее и работи една възвишена природа - Божественото. През този период по-ясно се чува гласа му. Колко е красиво, че човек през този период има копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички! Тогава небето е по-близо до земята! Това е гаранция за бъдещето на човечеството. Понеже човек минава през такъв идеалистичен период, трябва да сме изпълнени винаги със светли надежди за красивото бъдеще на човека.
  Защо именно през този период една вълна на висш живот озарява човешкото съзнание? Човек тогава по-ясно долавя подтика, който иде от възвишената природа на човека.
  През този период красивото, благородното в човешката природа най-ясно се проявява. Това е периодът когато вътрешният глас говори по-ясно от всякога. В един позив до младежта Толстой казва приблизително следното: "Остани винаги такъв, какъвто си сега. Сега ти си идеалист, искаш да живееш за правдата, за идеалното, но чуваш ли как възрастните ти казват, че се лъжещ как те ти казват, че да живееш за правдата е глупаво и че най-добре е човек да живее само за себе си Не, именно сегашният твой живот е истинският! А ония, които по-рано са живели за идеали и после са убили този вътрешен гласи са почнали да живеят за егоистични ограничени дребнави цели, те са изневерили на този глас, който е гласът на тяхното истинско аз. Ти сега си на прав път. Бъди верен до край на сегашния си вътрешен глас"
  За нас е важно, че идеалистичният период съвпада почти с гимназиалния. Това е важно обстоятелство. Това показва, че възпитателят през този период има вече на лице особено благоприятно условие за образователно въздействие. И тогава, към какво трябва да се сведе неговата задача през този период? Не му остава нищо друго, освен да насърчи да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия.
Младежът през този период проявява най-възвишеното, което се крие в човешката душа. Именно това трябва да се използва от възпитателя. Образователната работа през този период трябва да бъде насочена главно към следното:   Идеализмът през този период да бъде най-добре и най-правилно проявен. Ако този период се пропусне, много е загубено.
  Образованието през гимназиалния период трябва да бъде в този дух на идеализма. Училището трябва да изкарва борци работници за благото на обществото и човечеството. Юношата трябва да се възпитава по такъв начин, че той да разбере с всичката си душа, че само работенето за общочовешкото благо дава висш смисъл на човешкия живот. Трябва да се подкрепи желанието му да даде по-високо съдържание на своя живот. Ако през гимназиалния период възпитателят разбира и крепи младежа в неговите идейни търсения, то по естествен начин у последния ще се събуди такова настроение, което е изразено в следния откъс
  "Строи се здание. Гледам го. То се издига. Зданието е грамадно и по красота не може да се опише. Хиляди хора сноват около него. Едни носят пясъка, други на гърба си - тухли, трети зидат стените, четвърти коват прозорци, врати пода, пети бъркат вар и пясък и пр. Това е зданието на общочовешкото щастие. Искаш ли да помогнеш за по-скорошното му изграждане, искаш ли да имаш радостта да бъдеш един работник за неговото изграждане? Искаш ли да помогнеш с каквото можещ поне с една шепа пясък, с няколко тухли! Колко е радостно настроението на онзи който работи за това здание! Не се отхвърля ничия помощ! Но който иска да помага на това здание, той преди всичко трябва да е способен, трябва да има як гръб, да носи камъни и тухли! Не стига само желанието."
  Тая идея е добре изразена в стихотворението в проза "Имортела" от Вл. Хисаров: "Моето слънце е великият човешки подвиг, о, безсмъртни. Моето сърце - сърцето на истината и скръбта - сърце, живуще за другите сърца. Моята пролет- пробуждането на човечеството. Моята скръб е скръб на всички земни плебеи Моята страст е такава, щото стопява ледовете-сърца и всички замръзнали души в суровите зими на живота, страст, що нагорещява изстинали железа. Моята съвест е съвестта, която се бори за свободите на народите, за всички народи И моите блянове -блянове за увенчани с победа борби'"
  Състоянието на младежа през този период е добре изразено в произведението "Праг" от Тургенев. В него е представено здание, пред прага на което стои девойка. Зданието като символ представлява работилница за общочовешкото щастие. Девойката, която се готви да прекрачи прага и да влезе в зданието, чува глух глас който й казва, че като премине този праг, може би я очакват студ, глад, ненавист, присмех, презрение, обиди, болести и самата смърт, може би пълно отчуждение и самотност. Тя казва, че знае всичко това и е готова да понесе всички страдания, всички удари Гладът след това й казва, че може би тези удари ще бъдат не само от враговете, но и от своите. Тя казва, че знае и това. Гласът след това я пита, готова ли е за жертва, за жертва безименна, тъй че никой, никой да не знае, чия памет да почете. Тя казва, че не се нуждае нито от благодарност, нито от съжаление, че не иска да работиза име. Гласът после й казва, че тя може би ще се разубеди в това, в което сега вярва, може би ще разбере, че се е лъгала. Тя отговаря, че знае и това, и при все това иска да влезе. И тя прекрачва прага. Един глас й извиква: "Глупачка!", но друг глас долита в отговор: "Светица!".
  Ще приведа още един пример: Героинята на един роман от София Ковалевска е Вяра Баранцова. Когато тя била малка, искала да служи на другите. Даже искала да отиде в Китай, за да служи на човечеството. След известно време в съседното село дохожда проф. Василцев, заточен поради смела обществена дейност. Той става частен учител на Вера и й казва, че няма нужда човек да отива в Китай, за да служи на човечеството; и тук има какво да се работа Той й говорил много в този дух Заточили го в по-далечно място, където починал от туберкулоза. В писмото си, писано преди смъртта му, той й пише между другото: "Аз самичък нищо не свърших на земята. През целия си живот, бях празен, безполезен мечтател. Ще умра аз, и след мен никаква следа тук на земята няма да остане от моя живот. Но ти, Вера, ти си още млада и силна. Аз зная, аз предчувствам, че ти си повикана за нещо възвишено. Това, за което аз мечтаех, ти ще го осъществиш Това, което аз само смътно предчуствах, ти ще го изпълниш" С дълбоко благоговение чела Вера тия редове, написани от изстинала сега ръка. Ней й се струвало, че й говори някой глас от онзи свят. Тя вече не изпитвала страстно и пълно с негодувани е отчаяние. Като че чувствала някаква тъмна сянка да прекрачва целия й живот и завинаги да я лишава от възможността на всяко обикновено, егоистично щастие. Тя отива в столицата и там намира, как да служи на човечеството. Решава се да отиде в Сибир при заточениците и там да ги утешава, да им служи И когато отишла на гарата за влака, който щял да я отнесе до далечния Сибир, нейната другарка, която я изпратила до гарата, се разплакала, като живо си представяла съдбата, която очаква това прелестно, младо същество.
   - За мен ли плачеш? - продумала Вера с ясна усмивка. Ах, ако би ти знаела, колко аз напротив съжалявам всички вас, които оставате тук Това били последните й думи преди тръгването на влака.
  Това, което чувства Вера Баранцева, чувства го всяка човешка душа през своето детинство и юношество, но по-после фалшивото възпитание заглушава вътрешният глас, стремежа да живее за красивото и доброто.
  С всички сили трябва да подпомогнем учениците да си изработят свети цели за които са готови да живеят и да работят. Чрез правилно образование през този период у тях ще се развие не само идеализмът, но и силно борческа воля, която утре няма да се сломи пред първите пречки на живота.
  С каква цел трябва да се възпитава детето в дух на идеализъм? Някой, може бц ще отговори имайки предвид гореказаното:
  "Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма с едничката цел да бъде полезно на околните." Този отговор не е пълен и не е ясен. Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма преди всичко, защото това е в хармония с неговата природа, в хармония със силите, които се събуждат у него през този период. Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма и защото това най-добре съдейства за неговото развитие. Това е необходимо, защото задоволява нуждите на неговата природа. А от друга страна този начин на възпитание ще формира характери, които ще бъдат най-полезни и на околните Само ако се подкрепи и насочи правилно идеализмът на младежта през третия период, ще се създадат работници за висша духовна култура. Професор Д. Кацаров казва: "Средното образование е насочено главно към живота, но от една по-висша гледна точка - не практическата, а интелек-туално-моралната: разгръщане на детската личност с всичкото й богатство и мечти чрез нейното всестранно общо развитие - събуждане на вкус и интерес към знанието, на естетичните и морални чувства. То трябва да приучи младежта към търсене и мислене и да им помогне да се изработят здрави елементи за изграждане на техния мироглед. Обща култура значи цялостно духовно развитие на личността. Капитална грешка, следователно, е от образователно гледище, да се поставя това развитие в зависимост само от известни учебни дисциплини. Всяка учебна дисциплина може и трябва да носи всички елементи на хуманизма и да води към него. Всички учебни предмети не само класическите, литературните и философските, но и естество-научните, така и техническите, са неразделна част от едно хуманитарно образование в добрия и истинския смисъл на това понятие, така както го изяснява съвременната педагогична мисъл, и те ще съдействат за това в степента, в каквато всеки от тях развива способностите да се миеш, чувства и действа правилно."
  Старите никога не трябва да се сърдят когато младите са идеалисти. Но винаги е било така досега, че старите не разбират младите и затова им пречат. Идеализмът на младите се счита за опиянение, пълно с опасности В същност, обяснимо е, защо старите не разбират младите. Защото последните носят винаги нещо ново, а мнозина стари живеят със стари идеи и правила, не искат да се разделят с тях. В този именно смисъл Анатол Франс казва, че децата не трябва да приличат на бащите си. Тук се разбират изобщо не всички бащи, а тия, които не искат да вървят заедно с времето.
  Днешните психолози и педагози знаят за идеалистичния характер на този период. Обаче само по-дълбоките изучавания на въпроса са в състояние да хвърлят по-голяма светлина върху него. Работата на гимназиалния учител е много важна не по-малко важна от тая на първоначалния. През този период Божественото у младежа заговорва с по-силен глас. Тогава у него порастват крилата на духовния полет. Никой път не трябва да се подрязват тия крила, не трябва да се спира полетът на духа на ученика.
  През този период непременно общочовешките интереси трябва да завладеят душата на ученика. Много е опасно да убием в училище у младежа всяка наченка към идеалното, всяко негово желание да стане борец за идеал. Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата й. Идеализмът, който естествено се заражда през този период и който е зов на вечното, безсмъртното в човешката душа, не трябва да се остави да заглъхне, а да се насърчи, за да се оформи и разцъфти с всичката си красота.
На този идеализъм възпитателят трябва да даде разумно съдействие, че младежът през целия си живот да му остане верен. Днес обикновено няма околна среда, която да разбере младежа и да го насърча околните не знаят силите, които работят в младежката душа и не знаят, как да им дадат храна по най-целесъобразен начин.
  Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани идеализма на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот. Това трябва да бъде именно целта на възпитателя. Лесно е човек да бъде идеалист през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път. Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот -това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие Ако не се подкрепи подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси може би няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея.
  Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по отъпкания друм на обикновения живот?
Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата.
  Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила!
  Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици които са апатични към всички идеи и идеали които са пасивни във всяко отношение.
  Любомир Абаджиев казва: "Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна душа могат да се изострят до болезнености да доведат до неочаквани и нежелани резултата Не са редки случаите, когато на младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроса да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в живота. И вследствие на това безграничният младежки идеализъм почва да се разбива от суровата и безпощадна действителност Вътрешният духовен кипеж престава. Младежът става тих, спокоен, послушен, изпълнителен. Някои родители и възпитатели си въобразяват, че в лицето на такива младежи са постигнали идеала на възпитанието. Но те горчиво се мамят. Този техен "идеал" се развива у млад ежа изключително п од влиянието на средата, в която е поставен И той се оформя като личност колеблива, без инициатива." *
  Един студент в София минаваше за голям идеалист, спореше с всички за разни теории принципи, убеждения и всички с възторг говореха за него и му възлагаха големи надежди Но скоро след свършването на университета той изстина, стана практичен материалист-егоист, който освен за грубите си материални интереси други никакви по-висши не признаваше. Даже казваше така: "Аз сега поумнях По-рано, когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисълът на живота е на парата." Защо стана в него такъв прелом? Идеализмът му е бил много плитък Той не е имал добре изработен мироглед, не е бил получил една дълбока духовна култура. Като студент той е бил усвоил няколко фрази които механично е повтарял и парадирал с тях, но нямал вътрешна обнова.
  В повестите "Депутатът Стоянов" и "Хайлайф" от Дим. Шишманов са обрисувани известни типове от нашата интелигенция. Авторът безпощадно рисува празнотата, без-съдържателността, плиткостта на своите •герои Той е реалист - не рисува фантастични преувеличени картини Типовете, които той рисува са плод на днешната действителност. Известен дял в това отношение има животът; известен дял има и училището. В днешното училище ние нахранваме само паметта и ума на ученика, а нуждите на душевния му живот, нуждите на неговия дух остават незадоволени Днешното училище недава отговорна въпросите, които вълнуват младежката душа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в живота.
  За да насърчим, за да подхраним идеализма на младежа, не е достатъчно само да му говорим, че трябва да върви в пътя на идеализма. Ако само му казваме постоянно: "Стани идеалист", няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: "Стани умен." Русо казва: "Постоянството и твърдостта, както и другите добродетели трябва да се изучават през детинството, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги опитат без да им ги именуваме."*
  За да се види какви интензивни идейни търсения има в юношата през третия образователен период, ще приведем следните примери дадени от Цвятко Петков:
  "Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението на живота, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр? За мнозина от тях подобни въпроси отдавна са престанали да играят роля на подбудители за техния ум, не вълнуват сърцата им, не засягат волята им. Не стои обаче така въпросът с младите: по тия въпросите мислят, четат, спорят, търсят осветление от по-възрастните. Така, преди две години един от най-будните осмокласници на една гимназия ми даде към средата на учебната година листче със следните въпроси като забеляза, че учениците, особено полукласиците, живо се интересуват от тях и би било добре да им се поговори по тях:
1. Различни обяснения на живота.
2 Цел в живота.
3. Идеален живот.
4. Що е гражданин?
5. Идейна насока.
6. Културен път.
7. Ценности в живота.
  Ученикът добави че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото "ние излизаме в живота недостатъчно осветлени". *
Разбира се, зад всеки един от тия въпроси стоят грамади от факти било от личния живот на младите, било от науката и изкуството, било от обществения живот, които ги подтикват да мислят по тях
  През 1934 - 35 учебна година имахме отново и отново богата възможност, като ръководители на гимназисти да се убедим, че множество факти налагат рой въпроси в съзнанието на младите един от друг по-ценни от образователно гледище Така например, нека посочим само по памет учениците от VI "б" клас Те ни поставиха такива въпроси, като работиха успешно и сами за научното им разрешение
1 Каква е разликата между гения и обикновения човек?
2. Може ли паметта да се засилва?
3. Имат ли животните разсъдък или се ръководят само от инстинкта.
4. Що е това инстинкт?
5. Цел на битието изобщо и на човека особено.
  До 14-а година чрез специални методи се подхранва стремежът на детето към доброто, възвишеното и красивото. А след 14-а година, поради развитието на логичното мислене възпитателят трябва да подпомогне юношата научно и съзнателно да си изработи идеали и път на дейност
  Душата на ученика през този период трябва да бъде насочена към високи планински върхове Той трябва да се възпита като работник за една нова култура. У него трябва да се развие ясно съзнание за старото и новото.
  Но пита се как у младежа през този период трябва да се подхранва този идеализъм? Самият характер на третия период определя начина за това. Понеже той е период на логичното мислене, то младежът трябва да обоснове своя идеал върху научно разработен материал. Неговият морал трябва да бъде обоснован върху научен мироглед. Всичко, което младежът изработва, строи в себе си, трябва да се свърже с умствената дейност за този период важи следното педагогическо правило: Всичко, преживяно през този период, трябва да се свърже с умствения живот с логичното мислене, за да има единство в душата на ученика. Никакви морализирания и натрапвания през този период не помагат за насаждане на идеализма.
  Идеализмът на ученика трябва да е последствие на мирогледа. Учителят казва: "Идеализмът трябва да бъде съграден върху канара. На младите трябва да разясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче."
 Някой би могъл да каже "Младежът е още малък, рано е да се занимава с изработване мироглед, с идеали и пр. По-после, когато порасне, нека да мисли за това." Който говори така, той не разбира младежката природа. На това ще се отговори следното: Ако не се подхрани идеализмът у младежа през третия период и не се подкрепи в изработването на мирогледа, с това се пренебрегва характерът на този период, и тогава идват лошите последствия. Какви? Понеже младежът поради естеството на периода чувства нужда да живее за една висока идея и то идея намерена след умствена, научна работа, то ако се попречи и не се насърчи към това, той пак ще работи в това направление, само че тайно от възпитателя. И тогава последният ще изгуби връзката с душата на младежа, а в такъв случай всяка образователна дейност е невъзможна. Поради развитието на логичното мислене и на идеализма, идейният живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата. Че наистина идейният живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно училището да съдейства на този идеен живот!
  Една от причините, поради които у младежа заглъхват всички красиви наченки на идеализма, е оня дух на кариеризъм, в който го насърчават околните. Колко е жалко, ако го насърчаваме да следва, само за да си създаде кариера, за да се осигури жалко е за този младеж който е възпитан в този дух. Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба. Учителят казва: "Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може д а принесе полза." По този начин духът на кариеризма прониква в училището. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета. Той се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни Той трябва да се отстрани от училището.
  Какво ще се постигне, ако в училището има творчески идеен живот през третия период -гимназиалния? Чрез това ще се създаде истинска интелигенция, която ще може да се справи с много важни задачи, които днешната култура поставя за разрешение.

ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ

Интересен разговор имах наскоро с една седмокласничка. Когато стана дума за мироглед, за живото разбиране, тя каза: "Не вярвам в духовните основи на битието. Схващам, че човек е само тялото и че човек като умре, всичко с него е свършено. Според мен, реален,  действителен е само материалният свят със своите сили и закони"
Запитах я, как е дошла до това разбиране. Тя отговори
-         Чрез естествените науки Между тях и вяра¬та има големи противоречия, които бият на очи още на пръв поглед. Те са тъй очебийни за всеки, който иска да разсъждава. И тия противоречия именно ме доведоха с логическа последователност до материализма.
Друга седмокласничка от София в разговор каза така:
-         Естествените науки ме доведоха до материализма. Схващам, че светът няма разумни основи; това е един механизъм, машина, която се движи от слепи сили и закона Затова няма вътрешен смисъл в нещата; това даже ме навежда да мисля, че няма смисъл да се творят нови културни ценности било в отделния човек, било в обществото. Някой би могъл да каже, че те се творят за
бъдещи поколения. Добре, но ако разсъждаваме с логическа последователност и това е безсмислено, понеже ние учим, че слънчевите системи се зараждат и загиват, чрез някои световни катастрофи или по други причина И тогава какви следи ще има от придобитите културни ценности от изработените добродетели дарби, от копнежите на нашите мечти? От това не остава ли само една крачка до разбирането: като няма по-дълбок, вътрешен смисъл в живота, по-добре е да се отдаде човек на личните удоволствия на своята лична природа? Аз не споделям това. Но то не може ли да стане изход за мнозина?
Нека приведа писмото на ф. Попова до сп. "Ученическа мисъл". Тя като ученичка в Шуменската девическа гимназия пише следното писмо до това списание
"Не мога да не се засмея, когато си припомня онзи час по етика, когато госпожица преподавателката поиска нашето мнение върху песимизма, и всички ученички едногласно се съгласиха с Шопенхауер. То беше цяла комедия, уверявам ви И смешното беше там, че признанието за безсмислието на живота се изтръгна от устата на 40 ученици деца почти още Не веднъж аз търсех целта на живота си и при все това, нищо не намерих Впрочем, не! Намерих, че трябва да живея, за да се усъвършенствам, да направя малко щастливи ония, които ме заобикалят да се проникна най-после от една поне частица на всемирната мъдрост и т.н. и какво ли не щете! Въпросът беше привидно решен: ще прогресирам, за да помогна за развитието на цялото общество. Е добре, но ето че изпъква и друг въпрос Защо е пък това развитие на всички, каква цел има то и кому е нужно? На това не можах да си отговоря. Баща ми изчерпи всичката си мъдрост и не можа да ме удовлетвори Аз къде не се лутах и къде не ходих, но все напразно. И наистина, не намирате ли, че това, което става днес, ще стане и утре, и по-после, и векове? Не разбирате ли, че ние само по себе си сме нищожества, които живеят и умират, без 9а знаят' Защо е всичко това, защо е това нескончаемо вървене на машината - вселена, какво се цели и какво най-после ще излезе!" *
Тия думи казани от една ученичка в пълния разцвет на своите сили, ясно илюстрират голямата вътрешна криза, оная трагедия, която преживява душата на гимназиста.
Трогателен беше разговорът ми с една шестокласничка от провинцията. Тя каза така:
- Има голямо противоречие между вярата и науката. Ние учим в геологията за възникването на растенията, животните и човека в течение на геологичните ери и то един от друг. Това е в грубо противоречие с вярата. Аз вътрешно интуитивно чувствам, душата ми подсказва, че светът има духовни основи че има една Велика Разумност в основата на цялата природа. Обаче фактите на естествените науки ни учат друго. И тогава в мене настана едно раздвоение, чието разрешение не мога да намеря. Даже имах спор с една моя съученичка. Тя ми каза, че е убедена материалистка. Аз й казах, че чувствам духовните основи на битието. Но моята другарка ми приведе редица факти аргументи из науките, на които не можах да отговоря. И аз паднах! Аз рано, и това, което учи сега. Той се запознава с фактите на физиката, химията, физиологията, сравнителната анатомия и пр, вижда пропастта между науката и своята дотогавашна вяра. И понеже не може да хвърли мост между тях, става материалист Нека проследим разсъжденията, които го навеждат към материализма. Той си казва така:
- Между органическата и неорганическата материя няма разлика по същество. По-рано мислеха, че градежът на органическата материя се дължи на особена сила, която има в организма, обаче германският химик Вьолер сполучи да добие за пръв път по синтетичен начин пикочина. След Вьолер по синтетичен начин се добиха много други органически вещества. Тогава падна една от разликите между органическия и неорганическия свят
Въз основа на сравнителната анатомия се вижда, че има зависимост между нервната система и душевния живот. Например, едно¬клетъчните животни нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот съвсем слабо развито съзнание У висшите безгръбначни, които идват след едноклетъчните, имаме вече начало на нервна система, и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат по-сложен, отколкото у едноклетъчните. У по-висшите безгръбначни, например стоногите -насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. -виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните При нисшите гръбначни - рибите - предният мозък е сравнително по-слабо развит, и затова те имат и по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни. Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък - т.н. голям мозък - е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот най-развито съзнание
Тая зависимост вече не подсказва ли - може да каже един материалист - че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка? Тогава е близко да приемем, казва материалистът, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси на особени трептения на материята. Въз основа именно на този начин на разсъждение Западно-европейските материалисти от средата на XIX в. твърдяха, че мозъкът така отделя мисълта, както черният дроб - жлъчката.
Когато човек падне и си удари зле главата, изгубва съзнание Материалистът в този случай може да каже "Не е ли ясно от това, че съзнанието не е нещо независимо от материята, защото щом мозъкът се повреди изгубва се съзнанието. Ако то съществува самостоятелно, какво става с него при мозъчната повреда, къде отива то? А ако мозъчната повреда при удар или сътресение е малка, то съзнанието напълно не се изгубва, а пострадва само някоя психична проява, например паметта и пр. Не е ли очевидно, ще каже материалистът, че психичният живот е функция на физиологичните процеси в нервната система?
После друго. Геологията учи че слънчевата система е създадена от мъглявина, която поради връщателното си движение е развила центробежна сила. Последната става причина да се откъснат пръстени които после се сгъстяват в някои свои точки и образуват планетите. По същия начин са били образувани според тая теория, наречена Кант-Лапласова, и спътниците около планетите. Даже опитът на белгийския учен Плато възпроизвежда изкуствено това образуване на планетите в миниатюра: приготвя се от спирт и вода смес, която да има гъстотата на дървеното масло.Тогава ако капнем капка масло в тая смес, капката добива сферообразна форма и Застава на мястото, дето я поставим. Ако я промушим с игла и я завъртим, ще имаме нещо, което ще наподобява образуването на планетите Даже и днес виждаме около Сатурн пръстен, който напомня процеса на образуването на планетите и спътниците по този начин. Материалистът би могъл да каже: "Каква голяма разлика между този начин на образуване слънчевата система и библейския разказ за сътворението на света в шест дни!"
От друга страна еволюционната теория учц че видовете са произлезли един от друг чрез постепенно усъвършенстване. Материалистът ще каже: "Къде остава тогава разказът че всички видове са произлезли в днешния си вид от ръцете на Твореца?"
Учили са детето по-рано, че човешката душа е неразрушима, вечна, обаче сега в естествените науки ученикът не учи нищо такова.
В такова неопределено положение, люшкан между два мирогледа, той живее известно време, но най-сетне едната страна побеждава -може би още в VI кл., а може би и в VII или VIII. Значи най-сетне има известен изход от сражението между двата мирогледа в душата му. И няма нужда да казваме, чия е победата: победата е на научния мироглед над вярата.
Горните примери са само няколко, но те могат да се увеличат. Те показват кой е онзи ход на разсъждение, по който средношколникът идва до материализма. Той води идеен живот, търси смисъла на живота, душата му копнее за мироглед и не може да остане в противоречие. Когато се натъкне на такова, когато дойде до раздвоение, той избира фактите на естествените науки и идва до материализма, защото тези науки се опират на фактите и опита, на апарати на машини на работа с епруветката и ретортата, с микроскопа, опират се на наблюдението на Земните пластове, на изучаването на вкаменелостите и пр. и всичко това е тъй реално, осезателно и пълно с доказателна сила! Особено ярко изпъква противоречието, което наглед съществува между духовния и естествонаучния мироглед, в книгата на Арнолд Додел: "Мойсей или Дарвин?"
Всеки ученик, който горе-долу има по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между вярата и науката. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба: той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист.
Ученикът значи си поставя дилемата да избере между това, което е лишено от доказателство, и това, което на всяка крачка се подкрепя с такива. Естествено е, че най-сетне победата ще бъде на страната, дето са доказателствата. Затова именно то приема науката и отхвърля вярата.
Тъй че много естествено е, понятно е, защо юношата като свърши гимназията, става материалист. Даже би било чудно, ако не ставаше това при сегашните условия. Тъй че никаква изненада няма в това, че ученикът заедно със завършването на средното си образование е вече убеден материалист.
И никой разбира се, не трябва да го укорява за това. Всеки друг на мястото му при сегашните условия би направил така, ако честно иска да си образува мироглед. Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе Ученикът е искрен, той иска да разсъждава критически Всеки, който има критическо отнасяне към нещата, би избрал доказаното. Трябва веднъж завинаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, ако е убеден, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са много добре доказани
Ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на противоречие, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище, прогимназията и в някои гимназиални класове
Ще приведа един пример, описан в книгата "Христос" от Ернест Навил. От детинство той бил много религиозен и се чувствал щастлив. После бил изпратен да следва в Париж в едно педагогическо училище Под влиянието на училищния дух у него се заражда съмнение във вярата. У него почнала борба, която завършила с победа на материализма. Ето как описва той тая криза:
"Никога няма да забравя оная декемврийска нощ когато за пръв път се разкъса покривалото, що покриваше от мене моето неверие Аз като че ли сега слушам звука от моите стъпки в оная тясна и гола стая, дето имах обичай дълго да се разхождам след часа на първия сън. Аз още виждам оная полу-покрита от облаците луна, която от време на време осветяваше студените прозорци на тая стая Часовете на нощта минаваха, но аз не ги Забелязвах Следях с безпокойство насоката на моята мисъл, която постепенно се спускаше в дълбочината на моята съвест, и разпръсквайки една след друга илюзиите, които дотогава забулваха моето зрение, от минута на минута все по-враждебно представяше пред мен нейната обратна страна. Напразно аз се ловях за моите последни вярвания, както давещият се лови за най-малкия отломък на разбития кораб. Напусто. Плачех от неизвестната пустош в която се готвех да плавам. Аз се обърнах за последен път към времената на моето детство, към моето семейство към моята страна, към всичко, що ми беше скъпо и свято. Неудържимото течение на моята мисъл беше много по-силно. То ме задължаваше да отхвърля всичко: родители, семейство, спомени вярвания. Изпитанието се продължаваше все по-упорито и по-строго, колкото повече се приближаваше към своя край. И само тогаз то се спря. И тогаз аз узнах че вътре в мен не е останало вече нищо; че цялата моя предишна вяра в себе си в Бога и в моето назначение в сегашния ми и в бъдещия ми живот е изгубена. Този момент беше ужасен, и когато на сутринта измъчен се хвърлих върху постелята, аз чувствах, че този предишен живот толкова радостен, напълно угасва и пред мене се открива друг живот мрачен, безлюден, където сега трябва да живея самотен с моята злокобна мисъл, която ме отдалечи от моя предишен живот и която аз бях готов сега да прокълна."
Друг пример ще взема от романа "Homo sapiens" от Пшибишевски. Едно от действащите лица в романа е Марит. Фалк, главният герой в романа, от детинство се познава с нея, понеже са живяли близко един до друг. Той оставя родното си място за дълго време, понеже следва в разни университети По едно време се връща за малко време в родното си място и там отново се среща с Марит, с която се разговарят често и надълго. Марит е възпитана в духа на строгата вяра, а Фалк е атеист. Той чрез науката е дошъл до атеизма. Сегиз-тогиз в разговорите зачекват и въпроса за вярата и Фалк с насмешка й говори за схващанията на вярата. Даже Фалк често гледа да засяга такива въпроси и се старае да изкара из главата й тия разбирания. Марит се опитва да спори с него, но понеже той е много начетен, отговаря на всяко нейно възражение и тя не знае, как д а му отговори. Тя се бори, бори се с крайни сили за да спаси своята вяра, която е нейната опора в живота. И веднъж когато е паднала на колене да се моли у нея се заражда червеят на съмнението, дали всичко това е вярно, дали е права. И постепенно тя тръгва по този път. Фалк побеждава. Но защо? Защото Марит не могла да отговори на доводите му, като не е владеела най-новите научни изследвания, които материализмът не може да обясни
Някой би могъл да каже: "Като мярка против това положение най-добре е да се увеличат часовете по вероучение в училищата." Но това не би разрешило въпроса. Защото тук е въпросът да се хвърли мост между духовния мироглед и естествените поуки.' Макар и да се изучава вероучение в горните класове с увеличени часове, това противоречие ще си остане и даже ще изпъкне с още по-голяма сила и яркост.
Какво трябва да се прави? Дали да се ограничат в нещо естествените науки в гимназията? По никой начин. Те са много важни и необходими за разбирането на природата, на живота. Те са от голяма ценност за формиране характера на младежа.
В краен случай най-многото, което може да се постигне по този начин, е да се препоръча на учениците "двойното книговодство" на Вагнер. Той предлага човек да има двойно книговодство в душата си едно за научните въпроси а друго за въпросите на вярата. Към първите той да се отнася строго критически а към вторите- със сляпа вяра, без да обръща внимание да бъде вярата му в хармония с ума и знанията му. Но това "двойно книговодство" е най-лошото, най-опасното, което можем да искаме. Тогава ще получим раздвоени безсилни характери Но това не е и възможно в днешния век Разрешението на въпроса ще разгледаме в следната глава.

          ЗА ИДЕЙНИЯ ЖИВОТ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА

Кой е изходът от това положение, което изложихме по-горе? Бекон е казал: "Малкото философия, малкото наука отдалечава човека от Бога, а по-дълбоката наука отново го приближава при Него." Едничкият изход е следният: Въвеждане в гимназиите на новите научни факти на най-новите опити и наблюдения, които довеждат до духовните основи на битието. Ако един вярваш, който не владее най-новите научни изследвания, влезе в разискване с един материалист, последният ще победи, понеже вярващият не може да отговори на доводите на материалиста: последният изхожда от фактите на естествените науки. Но ако един, който владее най-новите изследвания в науката, разисква с материалиста, първият ще приведе научни изследвания, които водят към духовния мироглед и които не се поддават на материалистично обяснение
Обучението и възпитанието през третия образователен период - гимназиалният - зависи от състоянието, в което се намира човек през този период, зависи от силите, които тогава са в подем. Тук също така трябва да се приложи споменатият вече по-горе закон, че всеки период трябва да работи с тия сили които тогава са в подем. Само тогава обучението и възпитанието е природосъобразно. В третия период се развива логичното мислене, разсъдъкът. Ето защо, всички истини през този период трябва да се облекат в понятия, да се свържат с науката, с умствения живот на юношата. През втория период детето е дошло до известни духовни истини, чрез сърнето, чрез чувствата, чрез приказки, притчи, символи, алегории и пр. През третия период всичко, което младежът учи, трябва да се постави във връзка с цялото научно познание, и той да види какво му говори то.
Защо гимназистът трябва по чисто научен път да дойде до мироглед? Защото по този начин ще се запази преди всичко свободата на мисълта му. Така няма да бъде упражнено насилие върху него. Най-новите научни факти водят към едно по-дълбоко разбиране на природата и живота. Те могат да помогнат на човека за хвърляне мост между вярата и науката. Средношколникът трябва да се запознае с най-новите научни факти Последните ще хвърлят светлина върху неговата мисъл, неговото съзнание. Ще се оставят факти¬те сами по себе си да му говорят и той въз основа на тях да тегли своите заключения. Възпита¬телят е длъжен да му направи достояние най-новите научни факти и изследвания.
Ако проследим развоя на науката от средните векове насам, ще видим, че мощният подем на естествознанието от 15 в. насам издигна материализма в 18 в. във Франция с представители Ламетри Холбах, Кондияк и пр. Тази вълна се изяви с по-голяма сила през 19 в. и то предимно в Германия с представители Бюхнер, Карл Фогт, Молешот и пр. После материализмът доби разни оттенъци и направления. И се доби схващането, че крепостта на материализма е естествознанието. Най-мощна беше материалистичната вълна през втората половина на 19 в. Тогава беше епохата, когато естествознанието имаше голям подем във външното изследване на природата. Именно понеже външното изследване на природата даде големи резултати, дойде се до механичното разбиране на природата. Опитаха се да обяснят всички жизнени процеси чрез физико-.химичните сили и закони
Но натрупаха се все нови и нови факти които механичното разбиране, материализмът не може да обясни А това породи все по-голямо повдигане на спиритуалистичната вълна, както в биологията, тъй и във всички други науки. Учените, се натъкнаха на нови сили и способности в човека и в другите организми, които не се поддаваха на старите начини на разбиране природата. По този начин се откриваха нови хоризонти които отначало бяха скромни, но колкото повече се натрупваха фактите, толкова повече се идваше до коренна промяна в разбиране на природата, в обяснение на явленията. По този начин се подготвяше едно по-дълбоко и по-широко схващане на жизнените явления. Спиритуалистичната вълна, която се роди още в последните десетилетия на 19 в. поради новите факти, натрупани в биологията, геологията и пр. отначало се издигаше слабо, с по-неуверени стъпки, но тя все повече се изправяше със самоувереност. И ето, днес присъстваме на любопитно зрелище все повече материализмът свива своите знамена й постепенно се оттегля от бойната арена на идеите. Говорим за най-видните представители на науката и философията на Запад - Анри Бергсон, Емил Бутру, Дрищ Лодж Айнщайн и пр. Видни биолози, физици и пр. въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието. Тази спиритуалистична вълна се отрази и върху изкуството: в поезията, музиката, живописта и пр.
Учителят казва: "В средното училище трябва да се изучат най-новите научни факти които водят към по-дълбоко разбиране на природата и живота." Такива факти могат да се посочат в изобилие. Младежът, докато свърши гимназията, трябва да се запознае с всички най-нови научни факти и изследвания, които ще му помогнат за по-вярно разбиране на живота. Много от тях не могат да се поддадат на материалистично обяснение и водят към духовен мироглед. Естествознанието с най-новите придобивки може да се свърже хармонично с такъв мироглед.
Преди да спомена някои от тия факти ще разгледам друг въпрос Защо днешният човек трябва д а започне именно с изучаването на материалния свят за изграждане на своя мироглед? Това зависи от характера на днешната епоха. Човечеството от няколко хиляди години се е намирало в инволюционния период, т.е слизало е все повече към една материалистична култура. А сега почва една епоха на издигане от материалистична култура към духовна. Днешната материалистична култура все повече ще се прониква в бъдеще от духовност. Това е ясно за ония, които могат да четат по симптомите на днешното време. Това е еволюционният период в историята на човечеството. Ето защо, днешният човек при изграждане на своя мироглед трябва да започне с изучаването на материалния свят.
Някой би могъл да каже: "Не е ли хубаво да се остави свободен юношата, когато порасне, сам да си образува мироглед, а не да го подтикваме към това, към което може би няма желание?"
На това може да се отговори следното: Преди всичко, това е запознаване с известни научни факти а тия факти трябва да бъдат направени достояние на младежа. С тяхното познаване той по-лесно ще се ориентира в днешното състояние на науката и по-лесно ще може да си образува мироглед. Защото един научен мироглед трябва да има за основа известни факти
Че наистина това е и най-голямото желание на юношата и младежа, е ясно за всички които са влизали в досег с гимназиалната младеж Това личи много ясно и от въпросите, които са задали на Цвятко Петков ученици от софийските гимназии Главните техни въпроси са: различни обяснения на живота, цел на битието и на човека в частност; за това, което лежи в основата на Битието; идеален живот; идейна насока; културен път и пр. Следователно, запознаването с най-новите постижения в науката не само че не е нещо чуждо на младежката душа, но напротив, то е удовлетворение именно на нуждата, която тя чувства, - една нужда на младежката природа, нужда, която произтича от характера на периода, през който минава младежът. Именно, разглеждането на тия нови факти в науката ще запълни една празнота, която констатирал осмокласникът в своя лист, връчен на Цвятко Петков.
Основният образователен принцип трябва да бъде свободно възпитание. Трябва да се спазва и тук в средните училища, както и в основното училище, правилото: Заниманието на ученика с известни въпроси да не бъде натрапено отвън, но да иде от вътрешния интерес на ученика, от вътрешни подбуди
Във всяка гимназия учениците от горните класове се вълнуват от въпроси подобни на тия, които са били зададени на Цвятко Петков. Те ще бъдат поставени като един проблем за разрешение Те ще бъдат подтик за търсене, за наблюдение, проучване на новите научни изследвания
И тогава запознаването с новите факти в науката ще дойде като отговор на въпросите, които вълнуват юношата. Тъй че въпросите, които възникват в душата на юношата, ще бъдат изходна точка за образователна работа.И тогава самите ученици ще пожелаят да проучат най-новите факти които ще ги улеснят в отговора на възникналите въпроси
По-долу ще спомена само няколко от новите научни факти които могат да се изучат в средните училища във връзка с останалия материал на съответните учебни предмети и то по горния метод. Хубаво е тия факти да бъдат предимно из областта на природните науки: физика, химия биология и др.

arrow