" Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплатяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той."
Беинса Дуно
Живял някога един енорийски свещенник, който дълги години добре се грижел за своите поданици, но един ден почувствал, че е много уморен. Тогава решил да отиде на поклонение в свещен манастир, в далечна планина. Там живеел прочут и странен монах, който отговарял на всички въпроси с въпрос .
Приготвил се свещенникът за дълъг път, сбогувал се със своите близки, дал последни напътствия и тръгнал. Пътувал много дни и нощи и накрая стигнал. Мислил си "Добре ще е и за мен да се погрижи някой, да ми даде съвет."
Преспал свещенникът първата нощ и рано на другия ден нетърпеливо потропал на вратата на монаха. Тя бързо се отворила и пред него изскочило дребно старче с проницателен поглед и високо чело.
- Добро утро - промълвил тихо свещенникът.
- Добро утро - отговорило бодро старчето.
- Аз дойдох да попитам нещо - продължил све-
щенникът.
- Питай - подканилило го старчето.
- Аз съм свещенник. Дълги години служих е моя-та енория на моите поданици, но се уморих и дойдох за съвет...
Преди да успее да каже още дума, монахът бързо му отговорил:
- От какво Те имат нужда? - и затворил врата-
та.
Свещенникът дълго стоял и мислел, но накрая решил отново да почука. Както и преди вратата отново се отворила.
- Извинете, че пак чукам, но исках да питам за мене, за моето духовно развитие...
Преди да каже още дума, старчето бързо отгово- рило :
- От какво Те НАИСТИНА имат нужда?
И затворило вратата.
край